В София представиха напълно реставрираната втора антична мраморна статуя от Хераклея Синтика. Тя беше показана за първи път пред публика, която е изправена, укрепена и с възстановена глава, след месеци усилена реставрационна работа.
Правителството ще продължи да подкрепя археологическите дейности и да осигурява целенасочено финансиране, за да могат тези безценни находки да станат достояние на широката общественост, заяви премиерът Росен Желязков.
„Сто години се говори за мястото и значението на Хераклея Синтика, но едва през последните близо двадесет години започнахме ефективната работа по разкриването ѝ. Днес се наслаждаваме на тези прекрасни произведения, които говорят за Античността по един неповторим начин. Археологията не е само наука за миналото – тя прави съвремието ни по-пълноценно, защото няма нищо по-силно от изживяването да се докоснем до тези артефакти,“ заяви премиерът.
Росен Желязков подчерта и връзката между големите инфраструктурни проекти и възможностите за археологически проучвания: „Голяма част от Хераклея Синтика вероятно щеше да остане скрита, ако не бяха инвестициите в големи инфраструктурни проекти като Вертикалния газов коридор и други в района“, каза премиерът.
Статуята беше представена от проф. д-р Людмил Вагалински в Централната зала на Националния археологически музей. В рамките на представянето бяха споделени подробности за: значението на находката за българската археология, процеса на реставрация и предизвикателствата около възстановяването, иновативните методи, използвани при консервацията.
Статуята е открита през 2024 г. от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински и е втората с човешки ръст, намерена в Големия канал на древния град край с. Рупите. Мраморният паметник е престоял в земята над 1600 години.
На въпрос на БГНЕС защо Хераклея Синтика е толкова важен град за културно-историческото наследство на България, професор Вагалински отговори: „Защото носи много историческа информация за България и за българските земи. Това, което отличава Хераклея от много други обекти често много интересни е, че тя буквално бълва историческа информация, като събития, запечатани в артефакти. Това я прави много специална и затова толкова бързо стана толкова популярна, не само в България.“
„Статуята привлича вниманието на цялата ни общественост, а и на тази извън страната, върху българското културно наследство. Защото такива статуи се броят на пръсти. И е голям късмет, че я намираме ние в България и в български музей, в случая в Петрич. Тя е притегателна като магнит, заедно с другата статуя. Това е добре за цялото ни общество, за културния ни туризъм и за науката ни. И това е шанс.“ Коментира още професор Людмил Вагалински.
Заместник-министърът на културата доцент Тодор Чобанов заяви, че статуята би могла да краси най-представителните пространства на всеки един световен музей. „Един несъмнен шедьовър и ярко свидетелство за огромното значение на българските земи в древността. Предметът, който се намира пред вас, не е случайно днес тук, в храма на българската археологическа наука. Българските археолози вече много десетилетия носят знамето на науката напред, въпреки всички трудности и предизвикателства. Ние връщаме блясъка на древността в нашите дни, формираме нашата идентичност, организираме българската културна индустрия“, каза той.
БГНЕС припомня, че Хераклея Синтика е древен тракийски град, разположен край днешния български град Петрич, в подножието на планината Кожух. Основан е около IV век пр.н.е., вероятно от македонския цар Филип II или неговия син Александър Велики, като е кръстен на митичния герой Херакъл и племето синти (тракийско племе).
Градът е бил важен търговски и културен център в римската епоха (I-IV век сл.н.е.). Разрушен е при голямо земетресение в края на IV век. Археологическите разкопки разкриват впечатляващи сгради, мозайки и надписи, които свидетелстват за богатото минало на Хераклея Синтика.