Уникален портрет на последния византийски император Константин XI Палеолог беше открит в главния храм на стария манастир „Св. Архангели“ (Таксиархес) в Егиалия, полуостров Пелопонес, предаде специално за БТА агенция АНА-МПА.
Стенописите, които са датирани от късновизантийския период, са с високо художествено качество и отразяват естетическите тенденции на Константинопол.
Министерството на културата на Гърция съобщи, че по време на дейности по консервация в католикона – централната църква на манастира, където всички монаси се събират по време на службите, археологът и директор на Ефорията по старините на област Ахая д-р Анастасия Кумуси е открила уникален портрет на последния император на Византия Константин XI Палеолог във втория слой стенописи, който е сигурно датиран към средата на XV в.
На фреската е изобразена фигурата на зрял мъж, носещ императорски инсигнии. Пурпурното му наметало, бродирано със злато, е украсено с медалиони, на които са изобразени двуглави орли с корона между главите им – отличителен символ на фамилията на Палеолозите. Наличието на двуглавите орли върху облеклото на фигурата, наред с другите инсигнии, представлявало недвусмислено визуално послание, което идентифицирало мъжа като император.
В интервю за АНА-МПА Кумуси потвърждава, че портретът е на последния византийски император Константин XI Палеолог и че това е напълно доказано. Това е така, тъй като, както обясни д-р Кумуси, комбинацията от исторически източници и стилистични критерии ни позволява да датираме този пласт към средата на XV в. „Това е единственият известен запазен негов портрет приживе (…) Съществуват (и други) негови портрети, но те са от два или три века по-късно“, допълни тя.
Манастирът „Св. Архангели“ (Таксиархес) се намира на 15 км южно от град Егион в подножието на планината Клокос. Старият манастир „Св. Архангели“, известен още като Палеомонастеро, се намира на един километър по-високо. Основан е от свети Леонтий от Монемвасия в края на XIV век. Деспотите на Мистра – Тома и Димитрий Палеолог, осигуряват финансова подкрепа за манастира, като построяват множество сгради на мястото.
До манастира се стига през кула с порта и отбранителни отвори. Главният храм (католиконът) е разположен на издължена тераса, където са съсредоточени основните сгради. Южният параклис е разположен на юг от главната църква. На север от нея, на по-ниско ниво, се намира Северният параклис. Каменно стълбище с дървена горна част, построена през 1810 г., осигурява достъп до горната тераса на манастира. На тази тераса се намират скитът на свети Леонтий, еднокорабната църква „Възкресение Христово“ и гробът на свети Леонтий, подредени в стъпаловидна конфигурация. Четирите църкви на манастирския комплекс са украсени с висококачествени стенописи, датиращи от късновизантийския период.