На 26 октомври православната църква почита Свети великомъченик Димитър Солунски Мироточиви – един от най-тачените светци на Балканите. Празникът е известен като Димитровден и според народните вярвания бележи началото на зимата.
Свети Димитър е роден в Солун в края на III век. Получил добро образование и заради качествата си бил назначен на висок военен пост.
След като приел християнската вяра, той отказал да преследва християните, въпреки заповедта на император Максимиан. Напротив – започнал да ги защитава и открито да изповядва вярата си.
Заради това бил хвърлен в тъмница.
Според църковното предание неговият последовател Нестор победил в двубой прочутия императорски борец Лий. Разгневен от загубата, императорът наредил Нестор да бъде обезглавен, а Димитър бил прободен с копия в килията си.
Това се случило през 306 година.
По-късно над гроба на светеца в Солун бил издигнат храм. При откриването на мощите му от тях започнало да изтича благоуханно миро, откъдето идва и името Свети Димитър Мироточиви.
И до днес мощите му се пазят в Солун, а на 26 октомври хиляди поклонници посещават базиликата, посветена на светеца.
Името на Свети Димитър има особено място и в българската история.
На 26 октомври 1185 година братята Асен и Петър обявяват в Търново въстанието срещу византийската власт, поставило началото на възстановяването на българската държава.
В народните представи Димитровден е границата между есента и зимата.
„Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги – лятото“, гласи една от най-популярните български поговорки.
Според поверието първите снежинки падат от бялата брада на светеца, а след Димитровден студът вече може да покаже истинската си сила.
Празникът е известен още като Митровден или Разпус.
В миналото именно на този ден приключвал договореният период за сезонните работници – овчари, говедари и ратаи. Тогава стопаните се разплащали с тях и започвали уговорките за следващата година.
С Димитровден са свързани и множество народни поверия.
В някои райони се следи кой ще бъде първият човек, прекрачил прага на дома. Ако гостът е добър, здрав и заможен, се вярва, че и следващата година ще бъде успешна и плодородна.
Според друго поверие, ако в нощта срещу Димитровден има пълнолуние, кошерите ще бъдат пълни с мед.
Вярвало се още, че в полунощ небето се отваря и могат да се видят местата, където са заровени съкровища.
На празничната трапеза традиционно се поставят ястия с овче месо, петел, пита с ябълки, зеленчукови ястия и ракия.
Димитровден е свързан и с началото на сезона на годежите и сватбите.
Днес имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитрия, Димо, Димка, Димчо, Димитринка, Димитричка, Димана, Митко, Митьо, Мита, Митка и Митра.