На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия – един от най-почитаните старозаветни пророци и една от най-значимите личности в библейската история. Празникът Илинден е сред най-тачените летни празници в българския народен календар и е свързан както с църковната традиция, така и с множество народни вярвания.
Според християнското учение Свети пророк Илия е ревностен защитник на вярата в Единия Бог, безстрашен изобличител на езичеството и предвестник на истинската вяра. Църквата го нарича „ангел в плът“, „пророк и предсказател на великите Божии дела“ и „предтеча на второто Христово пришествие“. Заедно с пророк Моисей той е сред най-великите старозаветни праведници.
В българските народни вярвания Свети Илия е господар на гръмотевиците и небесния огън. Смята се, че препуска по небето със златна колесница и преследва злите сили, а гръмотевиците и светкавиците са знак за неговата битка с тях.
Илинден по стар стил се отбелязва на 2 август, а по новия календар – на 20 юли.
Народната традиция свързва празника и с промяната на времето. Смята се, че след Илинден лятото започва да отстъпва, появяват се първите по-хладни ветрове, а морето става по-опасно за къпане заради силните течения и вълнения. Поради това в много райони на страната се вярва, че на този ден не бива да се влиза в морето, тъй като „морето взема жертва“. Това обаче е народно вярване, а не църковно учение.
В народния календар Илинден е един от най-големите празници по време на жътвата и вършитбата. На този ден своя празник отбелязват и кожухарите, самарджиите и фурнаджиите, които приемат Свети пророк Илия за свой небесен покровител.
На Илинден имен ден празнуват Илия, Илиана, Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и всички, които носят производни на тези имена.