20 март е провъзгласен за Международен ден на щастието през 2012 г. от Общото събрание на ООН. Чуем ли “Ден на щастието“ се сещаме за онази малка държава в Хималаите Бутан, който отрича брутния вътрешен продукт като основен показател за развитие и го заменя с брутно национално щастие, като от 1971 г. въвежда официално измерване на индекс на щастието.
“Индексът на щастието има 50 индикатора и 12 отделни измерения на човешкото битие, като започнем от чисто субективни, като физическо и психическо здраве и минем през редови показатели, които изследват своята хармония със света около себе си, каквито са социална подкрепа от най-близкото обкръжение, удовлетвореност от работата, жизнен стандарт, управление на средата и местната общност, много са индикаторите“, казва в ефира на “Нашият ден“ социологът Живко Георгиев, преподавател в специалностите политология и социология на СУ “Св. Климент Охридски“.
По думите му по време на пандемията някои показатели са се влошили, но други са тръгнали нагоре:
“Обществата и хората намират някаква компенсаторика. По време на пандемията, когато всички страдахме от множеството ограничения в нашето всекидневие, нарасна индексът социална подкрепа от близкото обкръжение, хората се почувстваха сплотени поне в микрообщностите си, възрастните хора се оказаха по-щастливи от това, че се сближиха с внуци. Дори финансовото благополучие на българина отбеляза ръст. Щастието е баланс от много неща“.
В “Нашият ден“ той обясни още, че философията на индекса е малко по-глобална. Той подлага на известна ревизия именно този тип ценности, които са валидни за развития свят – превесът на материалното, потребителското общество, това, което наричаме “благополучие“ в европейския смисъл на думата.
“Откакто правим това изследване в България осреднените глобални показатели на Индекса на щастието бележат спад. От 61 средна глобална стойност, който варира между 0 и 100, в последните години отиде под 60. Светът се движи надолу, но България общо-взето се държи стабилно“, посочи още той.