Ирландците по цял свят oтбелязват на 17 март своя национален празник – Деня на Свети Патрик. В много държави на планетата този ден е смятан за празник на ирландската душа.
Легендите разказват, че патронът на Ирландия, Свети Патрик, се е родил в Бануен, Уелс, приблизително в 385 г. Дадено му било името Мейуин. До 16-годишната си възраст се смятал за езичник. На тази възраст бил отвлечен и продаден в робство от група ирландци, които нападнали селото му. По време на робството се доближил до Бога.
След шест години успял да избяга в Галия. Дванайсет години учил в манастир. През това време осъзнал, че е призван да покръсти езичниците. Впоследствие бил посветен в сан дякон, после – свещеник и най-накрая – станал епископ. Междувременно се нарекъл с християнското име Патрик и бил назначен за втори епископ на Ирландия.
В празненства в Луис, Англия, участници шестват с горящи кръстове, за да отбележат провала на католика Гай Фокс да взриви Парламента.
Патрик пътувал често из Ирландия и извън нея и обиколил много места, кръстени по-късно на него. Създавал училища и църкви, които да му помагат в проповядването на християнството в Ирландия. Мисията му там продължила 30 години. След това се оттеглил в графство Даун. Умрял на 17 март 461 г.
Оттогава тази дата се празнува като Ден на Свети Патрик. В разказите за Свети Патрик освен истина има и много мистика и фантастика. Едно от вярванията е, че той възкресявал мъртви хора. Друго – че изнесъл проповед от едно възвишение и с нея пропъдил всички змии от Ирландия, където змии няма и никога не е имало.
Макар първоначално да е бил католически празник, Денят на Свети Патрик се е превърнал по-скоро в светски празник.
Традиционен символ на Деня е детелината, която е емблема на Ирландия. Според една от легендите Свети Патрик използвал трилистна детелина в проповедите си, за да обясни триединството на Отец, Син и Свети дух.
Денят на честванията на светията е белязан почти изцяло в зелено – хората носят зелени дрехи, ядат зелена храна и дори пият от прочутата зелена бира, за да отбележат значимостта на символа на детелината.
Един от популярните ирландски тостове в чест на Св. Патрик гласи: „Нека покривът над нас никога не падне и нека ние, приятелите, под него никога не поддадем!“
В САЩ за първи път денят на Св. Патрик е отбелязан в Бостън през 1737 г. Днес около 34 милиона американци се гордеят с ирландския произход на прадедите си.
В Ирландия датата се отбелязва масово с паради, благотворителни акции и с много бира, оцветена в зелено. Най-големите чествания на празника стават в Дъблин, където всяка година се събират стотици хиляди хора.
В Чикаго реката с часове стои зелена, а Ню Йорк събира най-многочислени тълпи, отбелязващи заслугите на Св. Патрик в християнската история. В Южното полукълбо най-големи празненства има в Сидни, Австралия.
Днес Свети Патрик се чества по целия свят.
По този повод в. „Дейли експрес“ предлага интересни факти за светеца-покровител на Ирландия, детелините – символ на страната и приказните леприкони:
– Въпреки че обикновено се свързва със зеления цвят, самият Свети Патрик е предпочитал синьото.
– Между 1903 и 1970 г. Денят на Свети Патрик в Ирландия е честван като религиозен празник и кръчмите са били затворени.
– Въпреки че данните са оскъдни, за дата на смъртта му се приема 17 март 461 г. Поради тази причина датата е избрана за национален празник на Ирландия.
– На 17 март Денят на Свети Патрик се чества и на карибския остров Монсерат, заселен от ирландски емигранти през 17-и век.
Детелините
– Детелините до такава степен се свързват с Ирландия, че са смятани за символ на страната.
– Първоначално трилистната детелина е свързвана с трите аспекта от живота на келтската богиня Ану (Ана) – девица, майка и старица.
– Около една на 10 000 детелини има четири листа. През 2009 г. в Япония е намерена детелина с 56 листа.
– Популярната трилистна детелина всъщност е растението пълзяща или бяла детелина. Четирилистната детелина е рядка или мутирала версия. Срещат се и детелини с пет или повече листа, но те са още по-редки.
– Оригиналното ирландско наименование на растението означава „малка детелина“.
– Съвременните ирландски булки все още спазват традицията да слагат детелини в сватбения букет.
– Детелината лесно се отглежда в домашния условия. Ако семенца или грудка се посадят в началото на януари, до Деня на Свети Патрик вече ще са покарали нежни стръкчета.
– През 2002 г. в Австралия детелината е класифицирана като бурен и е забранена като възможен преносител на болестта шап.
Леприконите
– Леприконите – митологични създания от ирландския фолклор, обикновено се изобразяват като закачливи дребни създания със зелени одежди и рижави бради.
– Ранните леприкони обаче са изглеждали по напълно различен начин от мъжете, които на днешния празник имат обичая да се обличат в зелено и да се тълпят в кръчмите, за да пият бира „Гинес“.
– Оригиналните „брадати феи“ са носели червени сака, извезани със злато, червени островърхи шапки, а не зелени цилиндри, украсени с детелина, и са имали бели или кестеняви бради, а не рижави.
– Леприконите не са били толкова дружелюбни, за колкото са смятани. Поема от осми век отбелязва първата им поява. Творбата разказва как докато крал Фъргъс спял, дребни гневни създания се опитали подмолно да го завлекат в океана и да го удавят. Намеренията им обаче били осуетени от владетеля, който се събудил и ги хванал.
– Леприконите дори не живеят в Ирландия.
Според ранните приказки леприконите са живели в подводно кралство в Средния Атлантик. Дори днес те не са ограничени само в Ирландия – смята се, че колония от леприкони обитава градски парк в Портланд, Орегон.
– Всички леприкони са от мъжки пол. Според ирландския фолклор женски леприкони не съществуват. Наличието само на мъжки се потвърждава и от древната книга История на ирландските феи. Остава неясен въпросът с размножаването на митологичните създания. Някои хора вярват, че леприконите са „дефектни потомци“ на феи. Други мислят, че създанията са плод на съюзи между човешки същества и феи.
– Леприконите едва ли ще ви дарят със злато или ще ви поправят обувките, ако ги заловите. Схващанията, че леприконите притежават гърненца със злато и поправят обувки са се появили много по-късно. Поема от 14-и век е вдъхновила вярването за съкровищата на митологичните създания, а „обущарският им майсторлък“ се споменава за първи пък едва около 19-и век.
– Леприконите са били по-дребни, отколкото се смята. Ако човек срещне леприкон, вероятно ще го стъпче още преди да го е чул да „пуска“ шеги с очарователния си ирландски акцент. Според легендата, когато едно от тези митологични създания пристига в двора на крал Фъргъс, придворните правят опит да го удавят в чаша вино.