На 21 януари България отдава признание на хората, които помагат на живота да се появи на бял свят – акушерките, акушер-гинеколозите, неонатолозите и дулите с медицинско образование. Денят е утвърден като професионален празник още през 1951 г. с указ на Народното събрание и е свързан с народния празник Бабинден, който по стар стил се отбелязва именно на тази дата, а по нов стил – на 8 януари.
Традиционно празникът се чества тържествено в акушеро-гинекологичните отделения на болниците и клиниките в страната. Медицинските екипи се събират около обредна питка и мед, отправят се благословии за здраве, плодородие и нов живот, а след това се извършва ритуалното измиване на ръцете на акуширащите специалисти – символ на уважение и благодарност за труда им. По традиция те получават сапун и кърпа като знак на признателност.
Зад празничната атмосфера обаче стои една тревожна реалност. В условията на продължаващ отлив на медицински кадри към чужбина, акушерките, акушер-гинеколозите и неонатолозите остават сред най-подценяваните специалисти в здравната система. Особено тежко е положението при акушерките – професия с изгубен престиж, ниско заплащане и тревожно висока средна възраст, която вече достига 49 години.
Работата в АГ-отделение носи огромна отговорност – за два живота едновременно, този на майката и на новороденото. Въпреки това признателността към тези специалисти често остава краткотрайна – щастливите родители си тръгват с децата си, а споменът за хората, които са били до тях в най-важния момент, остава зад болничните врати.
Днешният ден е повод не само за ритуали, но и за човешка благодарност. Един поздрав, едно обаждане или просто дума на признание могат да бъдат силна мотивация за онези, които посрещат живота всеки ден.