На 3 април 1860 г. е българската нация заявява на света, че е независима – нация, към която се причисляват и “словеногласните” жители на Македония, Тракия и Добруджа, които десетилетия по-късно ще бъдат все още откъснати от независимата българска държава и няма да спрат да се борят за правото да са принадлежни към българския народ. Българските мечти са обявени в един църковен двор.
На 3-ти април 1860 г. е обявено Българското Възкресение. Това събитие дълго време е малко или повече крито от атеистичната комунистическа историография, но е разкрито от Тончо Жечев, който неслучайно го нарече “Българският Великден”. Българите трябва да чакат цели 10 години, за да получат признание и от османското правителство с фермана за обявяване на Българска екзархия на 27-ми февруари 1870 г.
През цялото това време руският император и неговата администрация подкрепят безусловно гръцката национална идея и гръцката вселенска патриаршия и се противопоставят остро на всеки опит за българска църковна независимост. Във всичките си действия Русия се ръководи от принципа, че православните християни трябва да бъдат включени в рамките на единна и неделима държава, ръководена от императора.
На 3-ти април, но през 1879 г. също така е избрана столицата на вече възстановената българска държава – София. Малкият град с едва около 12 000 жители според историята става столичен с два гласа преднина пред болярския Търнов град. София е избрана заради аргумента, че е в средата на българските етнически територии.
Тя се превръща в символ на мечтата българите да бъдат обединени в една държава, в която законът ще важи еднакво за всички.
Преди 137 години един малък и кален град започва своя нов живот, за да бъде днес гостоприемен двумилионен мегаполис, където човек може да се изгуби с удоволствие.
Какво се е променило 156 години след Великденската акция и 137 години от обявяването на София за столица ли? Много и малко.
Много, защото част участниците в борбата за църковна независимост, какъвто е Раковски, запалват революционния пожар, който доведе до свободата ни. И тяхната саможертва довежда до освобождението от чуждата власт. А онези от тях, които оживяха, започнаха да градят новата държава.
И малко, защото Русия все така пречи на желанието на България да бъде независима, опитва се да се меси във вътрешните работи, а законите все още не са валидна с еднаква сила за всички.
Малко, защото отново имаме нужда да се превърнем от територия в държава – с действащи правила и закони, пазеща своите граждани, изпълняваща завета на онези възрожденци с блеснал поглед, които мечтаеха за своята независима и горда България.
И все пак много – защото преживяхме османската чужда власт, съветската окупация и поредицата от кризи.
Днес празнувам за пореден път свободата и независимостта. Защото всяко начало е трудно и изисква жертви, но винаги си струва усилието.
Защото свободата е по-важна от хляба.