На 2 август България отбелязва 123 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание – едно от най-значимите събития в националноосвободителната борба на българите в Македония и Одринска Тракия.
Организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), въстанието избухва на Илинден – 2 август 1903 г., в Битолския революционен окръг. Няколко седмици по-късно, на Преображение, борбата се разгръща и в Одринска Тракия, превръщайки се в един от най-мащабните опити за освобождение от османска власт.
Сред най-ярките символи на въстанието остава Крушевската република, която макар да просъществува едва десет дни, се превръща в пример за стремеж към свобода, самоуправление и единство между различните общности.
По същото време въстаническите действия обхващат и Странджанския край, където под ръководството на Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов са освободени редица населени места, сред които Василико (днешно Царево) и Ахтопол.
Историческите данни сочат, че във въстанието участват около 26 000 въстаници, които се изправят срещу многократно превъзхождаща ги османска армия. Макар въстанието да е потушено с огромни човешки и материални загуби, то остава ярък символ на непримиримия стремеж към свобода и национално достойнство.
Днес, 123 години по-късно, Илинденско-Преображенското въстание продължава да заема достойно място в българската историческа памет. Подвигът на неговите участници остава пример за саможертва, родолюбие и вяра в свободата, а споменът за тях се пази чрез историческите изследвания, литературните произведения на Пейо Яворов и Димитър Талев и ежегодните възпоменателни чествания в България.