На 24 май България отбелязва един от най-светлите и обединяващи празници – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Това е денят, в който почитаме силата на знанието, словото и духовността – празник, който няма аналог в света.
Историята на честването започва още през XIX век, а първото официално отбелязване като Ден на просветата е през 1851 година. Още преди това църквата почита светите братя Кирил и Методий като създатели на славянската писменост. С времето 24 май се превръща не просто в празник, а в символ на българската култура и национална идентичност.
Светите братя Кирил и Методий са родени в Солун – Методий около 810 година, а Кирил през 827 година. Те произхождат от уважавано семейство, а след ранната смърт на баща им тяхното образование и развитие са подкрепени от влиятелния им чичо Теоктист. Благодарение на знанията и способностите си двамата братя се утвърждават като едни от най-образованите личности на своето време.
Около 855 година Константин-Кирил Философ създава глаголицата – първата славянска азбука. С това започва великото дело на двамата братя, което поставя основите на славянската книжовност и просвета. Те превеждат богослужебни книги на старобългарски език и така дават възможност на славянските народи да слушат и четат словото на разбираем за тях език.
След смъртта на Кирил в Рим, Методий продължава мисията им до края на живота си. Делото им е продължено от учениците им – Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които намират подкрепа в България при цар Борис I. Именно тук се създават Преславската и Охридската книжовни школи, превърнали България в център на славянската култура и писменост.
По-късно учениците на Кирил и Методий разработват кирилицата – по-лесна за използване азбука, която постепенно измества глаголицата. Днес кирилицата е официална писменост за милиони хора по света и е едно от най-големите културни наследства, свързани с България.
Неизменна част от празника е и химнът „Върви, народе възродени“. Текстът е написан от Стоян Михайловски през 1892 година, а музиката е създадена от Панайот Пипков през 1901 година. Песента се превръща в символ на стремежа към знание, духовност и просвета.
24 май е ден, който ни напомня, че силата на един народ не е само в историята му, а и в неговата култура, образование и духовност. Това е празникът на буквите, на учителите, на книгите и на всички, които пазят българския дух жив през вековете.