На 15 септември училищните дворове в цяла България отново се изпълват с музика, цветя, балони и усмивки. За хиляди деца това е първата среща с училището, а за останалите – завръщане в класните стаи след лятната ваканция. Но защо именно 15 септември се е превърнал в традиционния първи учебен ден?
До 1921 г. учебната година у нас е започвала на 1 септември. Промяната идва по времето на управлението на Александър Стамболийски и Българския земеделски народен съюз. Решението началото на учебната година да бъде отложено с две седмици е свързано с тогавашния начин на живот на голяма част от българските семейства.
Причината е практична – децата са били важна част от работата на семействата по прибирането на реколтата. По-късното започване на училище им давало възможност да помагат в земеделската работа, преди отново да седнат на чиновете. Така 15 септември постепенно се утвърждава като една от най-разпознаваемите дати в българския календар.
През годините периодично се появяват идеи първият учебен ден отново да бъде изместен към началото на септември, но традицията се запазва. И днес 15 септември остава символична граница между безгрижните летни дни и началото на новата учебна година.
По света няма единна дата за първия учебен ден. В различните държави учебните календари са съобразени с местните традиции, климат и образователна система. Особено различен е примерът на Япония, където учебната година започва през пролетта, а в Австралия учениците се връщат в клас в началото на календарната година.
За България обаче 15 септември е много повече от дата. Това е ден на първия звънец, на букети за любимия учител, на срещи със съученици и на вълнението на първокласниците, които за първи път прекрачват училищния праг.