Нова вълна от кибератаки срещу супермаркети в Европа предизвика сериозни финансови загуби и унищожаването на големи количества хранителни продукти. Този път мишена на хакерите не са банкови сметки или лични данни, а хладилни и фризерни системи, чиито температури са били променяни дистанционно. В някои обекти те са достигнали 50 градуса, което е довело до разваляне на съхраняваните продукти.
Първият мащабен инцидент е регистриран във Франция на 12 октомври, когато хакери успяват да проникнат в системите за управление на хладилното оборудване на стотици супермаркети. Вместо да поддържат необходимите отрицателни температури, фризерите започват да се затоплят, а търговците са принудени да изхвърлят огромни количества храна.
„Пробивът е извършен дистанционно чрез система за управление на настройките на фризерите. Те са свързани към мрежата. Именно тази система е била компрометирана“, обяснява Ема Пльо, ръководител в областта на киберрисковете във Франция.
Около три седмици по-късно подобни инциденти са регистрирани и в други европейски държави. В Белгия и Люксембург са засегнати десетки магазини. В един от белгийските супермаркети температурата във фризерите, които обичайно трябва да поддържат минус 20 градуса, се е повишила до над 20 градуса.
„Не разбирам как някой може да направи подобно нещо. Какъв е смисълът? Толкова хора гладуват, нямат достатъчно храна. Как може да се стигне дотам да изхвърляме толкова много? Наистина е отчайващо“, коментира Матийо Тилман, управител на супермаркет от веригата Delhaize в Белгия.
В Швеция атаката е извършена през нощта. В супермаркет от популярната верига ICA температурата във фризерите достига 50 градуса, което налага унищожаването на всички замразени продукти.
„Изхвърлихме всичко. Всички замразени продукти“, разказва Енгла Ингвал, ръководител продажби в ICA Baronen.
Подобен случай е установен и в Естония, където температурата в хладилната система на супермаркет също достига 50 градуса. Там обаче проблемът е овладян бързо и не се стига до значителни щети.
В Ирландия са засегнати 13 супермаркета, а във Великобритания хакерите са атакували хладилни складове на доставчици на хранителни продукти.
Британският национален център за киберсигурност съобщава, че служителите му са работили извънредно през нощта, за да предупредят потенциално засегнатите компании. При два доставчика на храни температурите в хладилните складове са се повишили до 100 градуса. По това време помещенията са били празни, поради което не се е наложило унищожаване на стоки.
От британската институция призовават бизнеса да прекрати използването на остарели системи, за които вече не се предоставя техническа поддръжка и актуализации за сигурност. Експертите препоръчват и внедряване на защитни решения, които ограничават възможността за нерегламентиран достъп през интернет.
Специалистите предупреждават, че подобни атаки могат да засегнат не само търговските обекти, но и критична инфраструктура, включително енергийни и водоснабдителни системи.
Рисковете от киберзаплахите бяха коментирани и от управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.
„Може би най-сериозното безпокойство е свързано с киберриска, който поражда опасения от финансови сътресения, прекъсвания в работата на инфраструктурата или дори по-тежки последици“, заяви тя.
Киберсигурността обаче не е проблем единствено на големите компании и държавните институции. Все повече устройства в домакинствата, сред които камери, отоплителни системи, перални и автомобили, разчитат на постоянна интернет връзка. Това създава удобства, но увеличава и възможностите за кибератаки.
Според Киърън Мартин, бивш ръководител на британския Национален център за киберсигурност, редовното актуализиране на софтуера е сред най-важните мерки за защита.
„Ако не инсталирате актуализациите за сигурност, оставяте системите си незащитени срещу уязвимости, които хакерите вече познават. Другата важна стъпка е двуфакторното удостоверяване, което прави достъпа до вашата мрежа много по-труден“, подчертава той.
Засега не е установено кой стои зад атаките срещу европейските супермаркети. Случаите обаче показват колко сериозни могат да бъдат последствията от пробив в системите за дистанционно управление на оборудване, от което зависи съхранението и доставката на хранителни продукти.