Цената на природния газ в България се увеличи с 32,52% през ноември, а електроенергията за бизнеса е поскъпнала със 77,3% на годишна база към септември. На този фон повече от половината осигурени работещи получават доходи под необходимата заплата за издръжка, показват последните данни на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
Комбинацията от по-високи енергийни разходи и нарастващи цени на стоките и услугите поставя въпроса доколко предприятията могат да поемат допълнителния натиск, без той да се прехвърли върху крайните потребители.
Рискът е особено чувствителен при производството на храни, където електроенергията, транспортът, съхранението и преработката са част от себестойността на продукцията.
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди цена на природния газ за ноември от 58,43 евро за мегаватчас без такси, акциз и ДДС. Увеличението спрямо октомври е 32,52%, когато цената беше 44,09 евро за мегаватчас.
Първоначалното предложение на „Булгаргаз“ беше за цена от 59,08 евро за мегаватчас. След намесата на регулатора общественият доставчик използва допълнителни количества природен газ от хранилището в Чирен, с което увеличението беше ограничено.
Според КЕВР без тази мярка поскъпването през ноември би достигнало 39,37% спрямо предходния месец.
Увеличението на природния газ обаче не означава автоматично, че домакинствата ще плащат повече за отопление.
На 4 ноември министърът на енергетиката Ива Петрова заяви, че цените на електроенергията и топлинната енергия за битовите потребители остават непроменени през настоящия регулаторен период.
По думите ѝ ефектът от по-скъпия газ върху топлофикационните дружества ще бъде компенсиран чрез наличните регулаторни механизми и средства от фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Така основният въпрос остава как увеличението на енергийните разходи ще се отрази върху предприятията и цените на произвежданите от тях стоки и услуги.
Данните на КНСБ показват, че към септември 2026 г. природният газ е поскъпнал с 34,5% на годишна база, а електроенергията за бизнеса – със 77,3%.
Според синдиката подобна динамика създава предпоставки за пренасяне на по-високите производствени разходи върху цените на стоките и услугите.
Сред най-чувствителните към подобно развитие са хранително-вкусовата промишленост, хлебопроизводството и предприятията за преработка и съхранение на храни.
При производството на хляб електроенергията е необходима за работата на производствените линии, пещите, охладителните съоръжения и складовите помещения. Към тези разходи се добавят цените на брашното, транспортът, горивата, трудът и опаковките.
Това обаче не означава, че всяко увеличение на цената на електроенергията се прехвърля в същия размер върху крайната цена на хляба.
Въздействието зависи от дела на енергията в себестойността, договорите на производителите, производствената ефективност и компенсациите, които предприятията получават.
В тази връзка на 4 ноември Министерството на енергетиката съобщи, че бизнесът ще получи компенсации за използваната електроенергия по октомврийските фактури в среден размер около 40–41 евро за мегаватчас.
Министерството обсъжда и възможностите за подобряване на програмите за подкрепа на небитовите потребители, включително увеличаване на интензитета на компенсациите за енергоемката индустрия.
На фона на енергийния натиск разходите за живот продължават да нарастват.
Според последното изследване на КНСБ за третото тримесечие на 2026 г. необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, който живее сам, достига 842 евро.
За тричленно семейство с двама работещи родители и едно дете до 14 години необходимият общ нетен доход е 1516 евро месечно.
Спрямо септември 2025 г. необходимите средства са нараснали с 6,4%, а увеличението спрямо предходното тримесечие е 1,7%.
Особено показателен е фактът, че 57,7% от осигурените лица, или около 1,5 млн. работещи, получават доходи под необходимата брутна заплата за издръжка, която според изчисленията на синдиката достига 1085 евро.
От КНСБ отчитат, че сред основните фактори за увеличението на разходите за живот са поскъпването на енергоносителите и нехранителните стоки.
Само през последната година цените на нехранителните стоки в наблюдаваната от синдиката група са нараснали със 7,2%.
При хранителните стоки годишното увеличение е 5,3%, а при храните и напитките в заведенията за обществено хранене – 7,7%.
Тези данни показват, че натискът върху семейните бюджети не се ограничава само до сметките за отопление и електроенергия, а обхваща широк кръг от основни потребности.
На фона на нарастващите разходи за издръжка КНСБ настоява за минимум 10% средногодишен ръст на възнагражденията през 2027 г. Искането обхваща както обществения сектор, така и реалната икономика.
От синдиката аргументират позицията си с необходимостта ръстът на доходите да отразява динамиката на потребителските цени и реалните средства, необходими за нормален живот.
Синдикалната организация настоява и за промени в механизма за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електроенергията, така че подкрепата да бъде своевременна и предвидима.
Данните за издръжката на живота и цените на енергоносителите очертават два взаимно свързани проблема – нарастващите разходи на предприятията и ограничената възможност на значителна част от домакинствата да поемат ново поскъпване.
Предизвикателството пред икономическата политика е да се намери баланс между конкурентоспособността на бизнеса, устойчивостта на цените и покупателната способност на населението.
Увеличението на производствените разходи не остава непременно изолирано в предприятията, а може да достигне до потребителите чрез цените на стоките и услугите.