Само шест месеца след убедителната победа на „Прогресивна България“ на парламентарните избори управляващата формация се изправи пред един от най-тревожните сигнали от началото на мандата си.
През април партията на Румен Радев получи близо 1,45 милиона гласа и спечели 131 места в Народното събрание.
На първия тур на президентските избори обаче подкрепената от управляващите Илияна Йотова събира около 529 хиляди гласа.
Разликата е огромна.
За „Прогресивна България“ на парламентарните избори гласуваха 1 444 920 души. За Йотова на президентския вот – 528 753.
Това означава над 916 хиляди гласа по-малко.
Или казано по друг начин – президентският кандидат на управляващите е получил близо 2,7 пъти по-малко гласове от резултата, с който политическата сила на Румен Радев спечели парламентарните избори през април.
Спадът е над 63%.
Това трудно може да бъде обяснено единствено с традиционно по-ниската активност на президентски избори.
Още по-сериозен е фактът, че общият брой на участвалите във вота е около милион и половина души.
На практика приблизително толкова избиратели подкрепиха само „Прогресивна България“ на парламентарните избори преди половин година.
Този път обаче целият президентски вот успя да мобилизира приблизително толкова граждани.
За управляващите това е тежък политически сигнал.
„Прогресивна България“ дойде на власт след резултат от над 44% и подкрепа от близо милион и половина избиратели. Само месеци по-късно кандидатът, който трябваше да продължи политическата линия на управляващото мнозинство в президентската институция, остава с малко над половин милион гласа.
Ниската активност е проблем и сама по себе си.
Но за управляващите много по-неприятният въпрос е друг – къде са останалите над 900 хиляди души, които през април гласуваха за политическата сила на Румен Радев?
Част от тях очевидно са останали вкъщи. Други вероятно са избрали различен кандидат.
Каквото и да е разпределението, цифрите показват сериозен проблем с мобилизацията на електората.
Допълнителен удар е минималната преднина на Йотова пред Андрей Гюров.
При почти окончателно преброяване Йотова получава 34,76%, а Гюров – 31,94%.
Разликата е едва 2,82 процентни пункта.
В абсолютни числа това са около 43 хиляди гласа.
Така партия, която само преди шест месеца доминираше парламентарните избори с огромна преднина пред всички останали, влиза в президентския балотаж практически рамо до рамо с кандидата на опозицията.
Точно тук е и големият политически проблем за управляващите.
През април „Прогресивна България“ получи повече от три пъти гласовете на ГЕРБ-СДС и над три пъти тези на ПП-ДБ.
На 25 октомври обаче огромното парламентарно преимущество практически изчезна в президентската надпревара.
Йотова влиза в балотажа с преднина под 3 процентни пункта.
Това прави втория тур напълно различна политическа битка от парламентарните избори през пролетта.
Още в първите реакции след вота представители на управляващите признаха, че не са успели да мобилизират достатъчно свои привърженици.
Премиерът Румен Радев също определи изключително ниската активност като тревожен сигнал.
Но зад ниската активност стои още по-неудобната цифра – над 900 хиляди гласа разлика между парламентарната подкрепа за „Прогресивна България“ и резултата на Йотова на първия тур.
За управляващите това е предупреждение, което трудно може да бъде подминато.
От почти 1,45 милиона гласа през април до малко над 528 хиляди през октомври.
От абсолютна парламентарна доминация до разлика от по-малко от 3% пред основния конкурент за президент.
Балотажът на 1 ноември вече няма да бъде просто избор на държавен глава.
Той ще покаже и дали „Прогресивна България“ все още може да мобилизира огромната подкрепа, която я изстреля във властта само шест месеца по-рано.