През 2024 г. българите са работили общо 134 дни, за да попълнят държавната хазна. Това показват разчети на база заложените приходи в бюджета и прогнозния брутен вътрешен продукт за годината.
Консолидираните приходи в бюджета за 2024 г. са планирани в размер на 75,3 млрд. лева. При очакван брутен вътрешен продукт от 206 млрд. лева това означава, че икономиката трябва да генерира средно по над 562 млн. лева дневно, за да бъдат осигурени необходимите средства за държавната хазна.
Така т.нар. Ден на данъчна свобода през 2024 г. настъпва на 13 май. Това е символичната дата, след която гражданите започват да работят „за себе си“, ако приемем, че всичко изработено от началото на годината дотогава е отивало единствено за бюджета.
Разчетите обаче показват и сериозен бюджетен дефицит. Консолидираните разходи на държавата през 2024 г. са планирани на 81,5 млрд. лева, което означава очакван дефицит от 6,2 млрд. лева.
Според анализа тази сума се равнява на още 11 допълнителни дни работа за бюджета, ако държавата иска да покрие всички разходи без нов дълг.
В средносрочната бюджетна прогноза е заложено дефицитът да остане на ниво между 6 и 7 млрд. лева и през 2025 и 2026 година. Това поставя на дневен ред темите за устойчивостта на публичните финанси, нарастването на държавния дълг и разходите по неговото обслужване.