Финансовото състояние на държавата към края на април 2026 г. показва засилващ се натиск върху публичните финанси в последните месеци от управлението на служебния премиер Андрей Гюров. Данните сочат ръст както на приходите, така и на разходите, но увеличението при разходната част е значително по-бързо, което води до разширяване на бюджетния дефицит.
Към края на април дефицитът достига 1,75 млрд. евро, или около 1,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Година по-рано той е бил 1 млрд. евро, което се равнява на 0,8% от БВП. Това показва не само номинално увеличение, но и влошаване на бюджетния баланс спрямо размера на икономиката.
Въпреки това приходите в държавната хазна продължават да растат. Общите приходи, помощи и дарения достигат 14,1 млрд. евро, което е с около 1,5 млрд. евро повече в сравнение със същия период на 2025 г. Основен принос за увеличението имат по-високите данъчни постъпления и по-големият обем външно финансиране. Част от неданъчните приходи обаче изостават заради административни промени, включително отложената вноска от Българска народна банка.
Основният натиск върху бюджета идва от разходната част. До края на април държавните разходи достигат 15,8 млрд. евро при 13,5 млрд. евро година по-рано. Най-сериозен ръст има при социалните плащания, здравноосигурителните разходи, пенсиите, възнагражденията в публичния сектор и капиталовите инвестиции.
Сред факторите за това увеличение са индексацията на пенсиите с 8,6% от средата на 2025 г., по-високата минимална работна заплата и увеличените възнаграждения в държавния сектор, свързани с компенсиране на инфлацията. Допълнителен ефект оказва и ускореното изпълнение на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, което увеличава капиталовите разходи.
Така се оформя класически бюджетен дисбаланс – приходите нарастват, но разходите растат с по-бърз темп.
Въпроси предизвиква и състоянието на фискалния резерв. В публикуваните данни на Министерство на финансите липсва актуална стойност към април 2026 г., но предходните данни показват сериозен спад. Към 31 януари резервът е бил 8,24 млрд. евро, а към края на март намалява до 5,86 млрд. евро – понижение с близо 2,4 млрд. евро само за два месеца.
Фискалният резерв е ключов буфер за поддържане на ликвидността и покриване на временни дефицити, поради което неговото намаляване поставя допълнителен акцент върху устойчивостта на публичните финанси.
Към края на управлението на Андрей Гюров държавата влиза в период на разширяващ се дефицит, движен основно от активна разходна политика. Макар този модел да е възможен при стабилен икономически растеж, той носи рискове при евентуално забавяне на икономиката или необходимост от по-строга фискална консолидация. Следващото правителство ще трябва да намери баланс между поддържането на социалните политики и инвестициите и ограничаването на бюджетния дефицит.

