Арменският геноцид, известен още като арменски холокост, е едно от най-трагичните събития в световната история. Той представлява умишлено и систематично изтребление на арменското население в Османска империя по време на Първа световна война и в годините непосредствено след нея.
Основната вълна на насилие се разгръща в периода 1915–1916 г., когато властите, свързвани с младотурското управление, организират масови убийства и принудителни депортации. Смята се, че над един милион арменци губят живота си, а стотици хиляди са принудени да напуснат домовете си.
Репресиите срещу арменците обаче започват още в края на XIX век с т.нар. Арменски кланета, при които загиват около 300 000 души. В по-широк период между 1895 и 1921 г. жертвите се оценяват на над 1,5 милиона мъже, жени и деца.
Темата остава обект на международен дебат и до днес. Турция, като наследник на Османската империя, не приема определението „геноцид“ и отхвърля обвиненията за държавна отговорност. В същото време десетки държави и голяма част от историческата общност признават събитията като геноцид.
Паметта на жертвите се почита всяка година на 24 април – ден, превърнал се в символ на трагедията и на стремежа към историческа справедливост. През 2015 г., по повод 100-годишнината от събитията, българското Народно събрание също прие декларация, с която признава масовото изтребление на арменци.
Днес потомците на оцелелите, разпръснати по целия свят, продължават да съхраняват паметта за случилото се, а темата остава важна част от глобалния разговор за човешките права и историческата отговорност.