На 7 март имен ден празнуват всички, които носят името Емилиан и неговите производни. Името произлиза от латинското „Aemilius“ и се тълкува като „съперник“ или „ревностен“.
Според християнското предание в древния Рим живял човек на име Викторин. В младостта си той водел грешен живот, но на старини осъзнал стореното и започнал дълбоко да се разкайва за делата си. Страхът от Божия съд го подтикнал да се откаже от светския живот и да потърси духовно спасение.
Той се отправил към манастир и помолил игумена да бъде приет сред монасите. Там се отказал от всички земни привързаности и приел монашеско име – Емилиан. Отдал се на строг пост, молитва и послушание, като прекарвал дните и нощите си в труд и духовни подвизи.
Емилиан постоянно помнел смъртта и се стремял да очисти душата си чрез покаяние. Постите, молитвите и смирението му били толкова строги, че останалите монаси се удивлявали на неговата самоотверженост и се стремели да подражават на живота му.
Манастирът се намирал на висока планина, а в един от склоновете ѝ имало пещера. Преподобни Емилиан често се оттеглял там тайно през нощта, за да се моли в уединение до разсъмване.
Една нощ игуменът случайно забелязал как той напуска манастира и решил да го проследи. Когато стигнал до пещерата, видял удивителна гледка – Емилиан се молел с вдигнати ръце, а небесна светлина, по-ярка от слънцето, осветявала мястото и се спускала върху него.
Игуменът бил силно поразен и изплашен от видяното. Когато се връщал към манастира, чул глас от небето, който казал: „Емилиане, прощават ти се греховете“.
На следващия ден игуменът разказал на братята какво е видял и призовал всички да се поучат от примера на истинското покаяние. Така станало ясно, че Божията милост се проявява към всеки, който искрено се разкайва.
След това преподобни Емилиан продължил живота си в духовна радост и мир, благодарен за Божията прошка. Според преданието той прекарал остатъка от дните си в молитва и смирение, а след смъртта си се присъединил към праведниците в небесните селения.