Едва ли има празник, на който да не гръмне бутилка шампанско. Но дори и без празник, приятната пенлива напитка е любима на милиони хора по света и особено в родината му Франция, в късния следобед може да видите много хора в кафенета и барове, които просто се наслаждават на чаша с бълбукащи мехурчета.
На 4 август в далечната 1693 г. Дом (на лат. dominus – „господин“, обръщението към духовник във Франция) Пиер Периньон решава да отвори бутилка вино, което е направено по негова собствена рецепта.
Дом Периньон решил, че виното в бутилката било развалено, защото то подозрително шумяло и се пенило, но въпреки това решил да отпие и му харесало. Според легендата монахът от абатство на Овилер в провинция Шампан занесъл от виното на игумена на манастира – бяло, с нежен аромат, с малки бълбукащи мехурчета, които гъделичкали небцето.
Така започва историята на това световноизвестно вино, което всъщност не било много популярно тогава. Периньон прави редица подобрения в технологията на производство. Той обаче не е изобретател на шампанското. Преувеличаването на ролята му тръгва от книга, написана през 1821 г. от Дом Грусар за историята на абатството Овилер, която съдържа доста творчески измислици.
Все пак виното, създадено от Периньон, се превръща във визитна картичка на провинция Шампан. В началото Дом Периньон пазел рецептата си в тайна. Процесът на приготвяне на шампанско е включвал множество малки хитрости, които Дом Периньон пазел в тайна. Той наливал шампанското в бутилки с дебели стени от „английско стъкло“, както във Франция наричали изобретеното от британския адмирал Робърт Мансел особено здравото стъкло с добавка на желязо и манган. Това правело възможно задържането на въглеродния диоксид, който преди това взривявал бъчвите.
Дом Периньон използвал тапи от кора от корков дъб и ги завързвал с въже, напоено с масло за здравина. Днес известната марка шампанско е кръстена в негова чест.