В проучване от 2022 г., проведено сред 3000 възрастни американци, повече от една трета от анкетираните са отговорили, че през повечето дни се чувстват „напълно претоварени“ от стрес.
В същото време все повече изследвания документират негативните последици за здравето от по-високите нива на стрес, които включват повишени нива на рак, сърдечни заболявания, автоимунни състояния и дори деменция.
Кевин Морис и Джаси Ганденбергер, изследователи в Института за връзката между човека и животните към Университета в Денвър, изучават ефекта, който домашните любимци оказват върху хората.
Десетки проучвания през последните 40 години потвърждават, че домашните кучета помагат на хората да се чувстват по-спокойни.
Това обяснява нарастващото явление на хора, които разчитат на кучета за емоционална подкрепа, за да им помагат в ежедневието. Доказано е, че собствениците на кучета имат с 24% по-нисък риск от смърт и четири пъти по-голям шанс да оцелеят поне една година след сърдечен удар.
Ново проучване, което Морис и Ганденбергер проведоха с екип от колеги, показва, че кучетата може да имат по-дълбок и по-биологично сложен ефект върху хората, отколкото учените са смятали досега. И тази сложност може да има дълбоки последици за човешкото здраве.
Как действа стресът
Човешката реакция към стреса е фино настроена и координирана съвкупност от различни физиологични пътища.
Предишните проучвания за ефекта на кучетата върху човешкия стрес се фокусираха само върху един път.
За това проучване изследователите разширили малко обхвата и измерили множество биологични показатели за състоянието на тялото, или биомаркери, от двата основни стрес пътя на тялото. Това им позволило да получат по-пълна картина за това как присъствието на куче влияе върху стреса в човешкото тяло.
Стресовите механизми, които измерили, са хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос (HPA) и симпатоадреналната медуларна ос (SAM).
Когато човек преживява стресова ситуация, симпатоадреналната медуларна ос реагира бързо, предизвиквайки реакция „борба или бягство“, която включва прилив на адреналин, водещ до изблик на енергия, който ни помага да се справим с заплахите. Тази реакция може да се измери чрез ензим, наречен алфа-амилаза.
В същото време, но малко по-бавно, хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос активира надбъбречните жлези да произвеждат хормона кортизол. Това може да помогне на човек да се справи с заплахи, които могат да продължат часове или дори дни. Ако всичко върви добре, когато опасността отмине, и двете оси се успокояват и тялото се връща в спокойно състояние.
Макар стресът да е неприятно усещане, той е важен за оцеляването на човека. Нашите предци ловци-събирачи трябвало да реагират ефективно на остри стресови събития като нападение от животно. В такива случаи прекалената реакция може да бъде толкова неефективна, колкото и недостатъчната реакция. Оставането в оптималната зона на стресова реакция е увеличавало шансовете на човека за оцеляване.
След като кортизолът се освобождава от надбъбречните жлези, той в крайна сметка попада в слюнката, което го прави лесно достъпен биомаркер за проследяване на реакциите. Поради това повечето изследвания върху кучетата и стреса са се фокусирали само върху кортизола в слюнката.
Например, няколко проучвания са установили, че хората, изложени на стресова ситуация, имат по-ниска реакция на кортизола, ако са с куче, отколкото ако са сами – дори по-ниска, отколкото ако са с приятел.
Макар че тези проучвания са показали, че наличието на куче наблизо може да понижи нивата на кортизола по време на стресова ситуация, което предполага, че човекът е по-спокоен, изследователите подозират, че това е само част от историята.
За това проучване набрали около 40 собственици на кучета, които да участват в 15-минутен лабораторен стрес тест по златния стандарт. Той включва публично говорене и устни математически задачи пред група хора, които се представят за специалисти по поведение.
Участниците били разпределени на случаен принцип да донесат кучетата си в лабораторията или да ги оставят у дома. Учените измерили кортизола в кръвните проби, взети преди, веднага след и около 45 минути след теста, като биомаркер за активността на HPA ос. И за разлика от предишни проучвания, измерили и ензима алфа-амилаза в същите кръвни проби като биомаркер за SAM ос.
Както се очакваше въз основа на предишни проучвания, хората, които бяха довели кучетата си, показаха по-ниски пикове на кортизол. Но ние също така хората с кучетата си са имали ясен пик на алфа-амилаза, докато тези без кучета почти не са показали реакция.
Липсата на реакция може да звучи като нещо добро, но всъщност плоската реакция на алфа-амилазата може да бъде признак за нарушена реакция към стреса, често наблюдавана при хора, изпитващи силни стресови реакции, хроничен стрес или дори посттравматично стресово разстройство. Тази липса на реакция се причинява от хроничен или прекомерно силен стрес, който може да промени начина, по който нервната ни система реагира на стресови фактори.
За разлика от тях, участниците с кучетата си имали по-балансирана реакция: нивото на кортизола им не се повиши прекалено, но алфа-амилазата им все пак се активира. Това показва, че те бяха бдителни и ангажирани през цялото време на теста, а след това успяха да се върнат към нормалното състояние в рамките на 45 минути. Това е идеалният вариант за ефективно справяне със стреса.
Това проучване показва, че нашите кучешки приятели ни поддържат в здравословна зона на реакция към стреса.