Вторият ден на Великден се нарича още „разтурни понеделник“, свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца помежду си.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта, която са държали там се отнася запалена в къщи. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината. На празника младоженци ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините. Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще иска прошка от кумицата. Идва ред на обичая „люленки“. След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се люлее за да се предпази от змейове и болести. През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада. Поздравът „Христос воскресе“ се спазва 40 дни.
На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица – време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Светлата седмица завършва с втората Пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.
Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник – светите апостоли, в Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител. Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. На Светлата сряда от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване. Не е случайно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички. Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността. В дните на богослуженията почти всички текстове на писанията от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.