17 февруари е определен като Ден на спонтанните актове на доброта.
Този празник се отбелязва, независимо от националност, етническа принадлежност или религиозни убеждения. Защото доброто не зависи от външните ни белези, а от вътрешните такива. Затова нека, без излишно да спорим, “поговорим” малко за най-великото нещо, което можеш да направиш в този живот. Не е необходимо да изкачиш Еверест, за да си обичан, признан, да се чувстваш удовлетворен, да живееш в хармония със себе си. Трябва просто да си добър без да имаш причина, безкористно и открито.
Раждаме ли се добри?
Оказва се, че да. Всеки от нас се ражда ако не с генетично заложена доброта, то с такава настройка. Учените поясняват, че дори новородените са способни на съчувствие. Когато едно бебе в родилното отделение заплаче, другите деца почти винаги го последват и заплакват солидарно в един глас. Защо, обаче в последствие сякаш “забравяме” кое е добро и все по-рядко имаме очи за чуждата болка?
Отговорът е много прост. Защото се запознаваме с лошото. Ако го няма него, разбира се, няма как и да бъдем добри- без да познаваме разликата между двете.
Доказано е, че наследствеността има значение при изграждане на характера, но решаваща все пак е ролята на възпитанието. Когато човек израсне от малък с примери за добрина, милосърдие и любов, това няма как да не се отрази върху поведението му в по-нататъшния му живот. Нашите родители, учители, приятели, съседи- всички те могат да ни научат на доброта. Това качество има свойството да се мултиплицира в обществото, също както и злото. Затова е необходимо да правим повече добро.
Корист ли е да си добър?
Много труден въпрос, на който можем да отговорим и с да, и с не. Един експеримент на британски учени, обаче показва следното. Анкета, направена сред стотина брачни двойки, има за цел да определи дали мъжете и жените ценят самоотвержеността на партньора си и доколко самите те са самоотвержени в една връзка. Резултатът бил следният- в двойките, в които единият партньор бил алтруист, другият с течение на времето също започвал да се държи по този начин.
От какво зависи това да сме добри?
Някои казват, че е много лесно да си мил и добър, когато всичко ти е наред. Когато, обаче си заровен в собствените си проблеми и битовизми, не ти достигат парите или пък си болен, тогава едва ли ти е до това да даряваш добро други му. Абсолютно погрешно твърдение. Защото истинската доброта не се влияе от нашите лични неволи, тя се носи в сърцето и е там винаги.
Коя всъщност е истинската доброта?
Тази, която не търси отплата. Тя не е нещо, което даваш, а е това, което придобиваш и то се слива със същността ти. Тогава просто спираш да очакваш благодарности и одобрения.
Добротата в 5 изречения – според китайския мислител и философ Конфуций
Този, чието сърце е настроено дори за малко доброта, няма да отхвърли никого.
Който наистина е добър, никога не може да бъде нещастен. Който наистина е мъдър, никога не може да бъде объркан.
Добротата се постига едва когато трудните неща се вършат правилно. Който е постигнал това, може да бъде наречен добър.
Ако си заедно с добър човек, винаги мисли как би могъл да последваш примера му. Ако си с лош човек, то погледни в себе си.
Не причинявай на други това, което не искаш теб да те сполети.
А сега, нека за миг забравим за китайските философски учения и британските учени и се опитаме наистина да бъдем спонтанни…в доброто, което “причиняваме”. Ако днес сте минали покрай просяк или сте видели ранено животинче или просто сте отворили гардероба и са ви затрупали куп ненужни дрехи… Направете най-правилното и най-доброто. И не само днес, разбира се! Не забравяйте, че от оставащите ви 317 дни от годината, ще запомните само тези, в които сте направили нещо за другите. Понякога дори една усмивка е сторено добро, защото сама по себе си усмивката е щастие… А най-истинското щастие отново се поражда от добрина. Завъртете се в омагьосания кръг на добрината и ще видите как светът ще стане по-красив!