През 1934 година, на 19 май политическият кръг „Звено“ и Военния съюз вземат властта в България не след избори, а като арестуват за кратко тогавашния министър председател Никола Мушанов. Новото правителство начело с Кимон Георгиев отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии в страната.
Тези промени, всъщност отменящи демокрацията, минават кротко като обществен отзвук. Защо става така? Имало ли е някаква умора от партиите? Това кореспондира ли с умората, която има и днес, от т. нар. „говорилня“ – Народното събрание?
Но какво е всъщност превратът, има „военни преврати“, „дворцои преврати“ и „преврати-революции“. Кое е добро, кое лошо? В беседа за събитията участват историците – академик Георги Марков, и изследователят от Института за история към БАН – Николай Поппетров, както и политологът и журналистът Румен Дечев.
Георги Марков смята, че трябва да се възроди уважението към офицерството, Поппетров – че цар Борис III просто се е възползвал от преврата умело, а Румен Дечев свързва преврата тогава с влиянието и на външни сили.