Впървата неделя след Великден християните почитат паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.
След възкресението си Божият син се явил на учениците си, но Тома не бил сред тях. После апостолите му казали: „Видяхме Господа“, но той не искал да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не пипне раните му:
Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам
Оттам идва и прозвището Неверни, с което е известен Тома.
Осем дни по-късно апостолите отново се събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъде невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва.“
Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали
Със страх и трепет св. Тома видял и пипнал раните на Спасителя, а след това рекъл: „Господ мой и Бог мой!“
Така св. Тома със своето неверие още повече утвърдил сред християните вярата в Бога. Със своята постъпка той дал на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострадал заради нашето спасение и с което впоследствие се явил на Своите ученици. Апостол Тома е известен като един от най-жертвоготовните Христови ученици.
Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, наречена Светла или Празна неделя, защото е „празна“ откъм работа – в седемте дни не се работи.