Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон.
Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.
Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.
Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл.
Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.
Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.