„Няма неудобни въпроси“, „журналистите трябва да бъдат уважавани“. Това каза в интервю за Неизбежния Николай Караколев – Васил Терзиев, кандидатът за кмет на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Спаси София“ и „Екипът на София“. Въпреки смелите си изказвания, преди няколко дни Васил Терзиев направи частна пресконференция в сградата на централата на ДСБ, на която присъстваха само няколко избрани удобни медии от екипа на Терзиев. Обещанията на Васил Терзиев и мъжката дума явно не означават нищо за терзие и Николай Караколев не бе допуснат до пресконференцията. Сега последва и нов случай на цензура от Терзиев, за която пише сайтът Трибюн. „Това съвсем не е вярно и най-добре се видя от разговора с Иво Дошев, администратор на YouTube платформата „Обществен контрол“, на когото се наложи да причаква в градинка след предизборно събитие наследникът на ДС фамилия Терзиеви, който се готви да оглави местната власт в столицата, за да може да си зададе въпросите. Тази позиция на Васил Терзиев ме провокира да разкажа, как той се уплаши от едно интервю за сайта desebg.com и в действително съвсем не е така уверен да говори пред различни медии, а само пред такива, на които са предварително уговорени и уредени от неговите пиари и предизборен щаб. Спомняте си, че в края на месец юни тази година, непосредствено след издигането на кандидатурата му, Терзиев заяви в студиото на Nova телевизия, че няма основания да се притеснява от действия на свои близки в миналото в отговор на въпрос на водещия. Това декларативно публично заявление стана причината да се обърна с отворено писмо до него (тъй като не го познавах и не разполагах с контакти) с призив, след като няма от какво да се притеснява да даде достъп до документи в архива на ДС за неговите близки (дядо му генерал от ДС и дългогодишен началник на Трето управление на ДС, военното контраразузнаване и на баща му – щатен служител на Първо главно управление на ДС, разузнаването; тогава още не се знаеше, че и майка му е щатен служител в същото управление). Че Терзиев не поиска и няма да поиска от родителите си пълномощно да се запознае с документите за тях и след това да даде достъп на интересуващите се от тези архивни документи на ДС представители на медиите, вече на всичко е ясно. Нищо, че той обяснява, че нямало как да стане това. „Да се запознаем на живо“ Интересното е, че малко след като моето открито писмо, публикувано на desebg.com, придоби публичност, Васил Терзиев ме контактна в един от социалните мрежи. Изрази желание да се срещнем, „да се запознаем на живо и да изговорим темите, които вълнуват всички“. Пише ми, че ако съм обективен „няма да има въпрос на който да не ви отговоря“. Позоваваше се на наша обща позната, която той много уважавал, и с която явно беше разговарял за мен, защото тя ме казала, че съм „обективен и честен човек“. Отговорих му вежливо, че в момента не мога да се отзова на поканата за среща, тъй като съм в чужбина и ще му пиша като се прибера. Среща, но и интервю Така и стана. Писах му, че вече съм в София и ако предложението му за среща е валидно може да се видим, като моето желание е и да направя на тази среща интервю с него. Той потвърди и се уговорихме за часа. Писах му дали да разбирам, че е готов за интервю, но той отговори, че не е сигурен. Настоя обаче да се срещнем, а след това да решим за интервюто, като се извини, че е напоследък е мнителен. Обясних му, че съм журналист с близо 35-годишен опит и като такъв моят интерес е, ако се срещам, да направя интервю, защото „въпросите, които ме вълнуват не си ги задавам на себе си“, тоест не могат да останат затворени в един частен разговор. „Добре, нека направим така – пратете ми моля ви въпросите. Нека ако се виждаме, да е полезно за вас“, написа Васил Терзиев. Отговорих му, че изпращам въпроси за задочни интервюта със събеседници, само когато не мога да се срещна с тях. Уверих го, че след като направим разговор ще му изпратя интервюто да си го прегледа, изглади и коригира, където сметне за необходимо, тъй като това е негово право. „Целта на интервюто при всички случаи не е да ви поставя в неудобно положение, да ви притискам с него“, уверих го. Той изрази притеснение, че няма такава компетентност като моята [като изследовател] и да се затрудни при отговори на дадени въпроси. Предварително изпратени тези за разговор Аз обаче нямах намерение изобщо да поставям такива въпроси към него. Тогава той помоли да му изпратя поне темите, по които ще водим разговора. Веднага се съгласих, това не е проблем, напълно нормално е да ги поиска и след малко му ги изпратих. Те бяха следните: За решението по издигането на вашата кандидатура за кмет и вашите мотиви да се кандидатирате. За вашето отношение към тоталитарното комунистическо минало и направените от вас публично предложения за справянето с наследството от него. За началото на вашата бизнес дейност. За вашия опит и експертност до май 2023 г. и сблъсъка с политическата реалност, след стъпването ви на политическото поле с издигането на кандидатурата ви за кмет. Със сигурност ще ви задам въпроса от моето открито писмо до вас, тъй като вие избегнахте конкретен отговор досега. За вашите политически възгледи. За визията ви за решаването на проблемите на София като кандидат за кмет. „Би трябвало да стане едно хубаво интервю“ Васил Терзиев отговори: „Би трябвало да стане едно хубаво интервю“. С това той даде да се разбере, че няма нищо смущаващо в кръга от темите, приема ги и няма причина да не говори по тях. Разменихме телефоните си номера и се уговорихме той да посочи мястото на срещата и разговора. Отметване ден преди интервюто Ден преди интервюто обаче Васил Терзиев се отметна. Или по-скоро медийните му съветници го бяха посъветвали да направи това, след като са разбрали, че той вече се уговорил с мен и е дал съгласие. Това се разбираше от смешните доводи, които очевидно му бяха написали, за да може чрез тях да има повод да се откаже от интервюто за desebg.com. „Аргументите“, които му бяха подготвили, почиваха изцяло на неверни твърдения. Това, което той пишеше звучеше като от друг човек, защото нито съветваше на получената информация от нашата обща позната, която той подчертаваше, че дълбоко уважава, че съм „обективен и честен човек“, нито на неговото „би трябвало да стане хубаво интервю“, означаващо на практика „да“ от негова страна, след като се увери, че в темите, които му изпратих няма нищо страшно. Ден преди интервюто обаче ми пишеше: „Господин Христов, няма как да не попитам дали не смятате, че ще ви е трудно да бъдете обективен в едно интервю предвид на това, че сте в ИК на Вили Лилков и имате дългогодишни отношения? Също така бих се радвал да ми споделите, защо нито веднъж не ме потърсихте по която и да е от статиите, които публикувахте (или препубликувахте) във вашия сайт. Статии, в които има доста инсинуации. Предвид горното, аз бих предпочел утре да не правим интервю“. Отговорих му, че е в голямо грешка, че съм журналист и с 128 не се занимавам. Не присъствам в Инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Вили Лилков. „Ако съветниците си бяха труда да проверят, щяха да видят, че става въпрос за бивш депутат от СДС Христо Христов“, а не за мен. „Някой ви е заблудил“, му написал още. Да, с Вили Вилков сме съавтори на две много важни книги за унищожаването на стопанския и политически елит от комунистическия режим след 9 септември 1944 г. – „Бивши хора“ и „Погубената България“. Също така той се включи тази година в инициативата на фондация „Истина и памет“, която ръководя, за възстановяване на годишното поклонение в лагера „Белене“ – една напълно отворена и публична инициатива. Изводът на Васил Терзиев или тези, които го съветват, че това може да повлияе на моята обективност при интервю с него, е абсолютно несериозен. Само повод да се избяга от интервюто Но не това е целта от написаното разбрах, че това е само повод да избяга от интервюто, за което преди това се бе съгласил. Обвинението му, че не съм бил обективен към него, тъй като не съм го потърсил за мнение, също не отговаря на истината. Отвореното ми писмо към него е точно търсене на неговото мнение. След това на desebg.com съм препечатал с позоваване две публикации на БГНЕС, свързани с началото на неговия бизнес. Той отговори на профила си във Фейсбук и аз съм публикувал неговата позиция на desebg.com. Така че, обвиненията, че не съм бил обективен са несъстоятелни. Нещо повече впоследствие публикувах две информации, които се отнасяха до фамилията му и изрично му писах (вече имах неговите контакти) за коментара му, ако има такъв. Васил Терзиев отговори… след една седмица. Обясних му, че би било добре да изразява позиция още същия ден, за да мога да я поместя и дори го попитах, къде най-добре за него е да му пеша в такива случаи, за да може да отговаря на време (той уточни това). Настояване да се видим Връщам се към момента на неговия отказ с мотива „дали ще бъда обективен“ при това интервю. Въпреки отказа да направим разговор по предварително изпратените му от мен теми, които той беше одобрил, Васил Терзиев настояваше да се срещнем. Той искаше „да използваме времето да се запознаем и да си поговорим честно“. Все едно, че дотогава някой от двата ни беше говорил нечестно. Често казано бях изненадан от отказа му с посочените мотиви, защото те бяха само повод да „изклинчи“ от интервю с мен. Днес едно, утре – друго Всичко това остави в мен усещането, че срещу себе си имам един неуверен човек, който не се държи сериозно и е готов поради някакъв страх често да мени позициите си без сериозни мотиви. Човек, който не си държи на думата, несигурен е и очевидно не може сам да взима решенията, а те му се диктуват от други. После се замислих и се върнах към най-трудните си събеседници в журналистическата кариера – офицерите от Държавна сигурност, свързани с политическото убийство на писателя Георги Марков и кръга около тях, чиято задача беше да замита следите на това престъпление на комунистическия режим след 1989 г. Дори тези високопоставени фигури от Държавна сигурност, които ме ненавиждаха и не криеха явна омраза към мен и работата ми за това, че не спрях да проучвах архивите на ДС и в крайна сметка извадих истината за тяхната операция срещу Георги Марков, дори те казваха ясно нещата – „да“ или „не“ и държаха на думата си, когато разговарях с тях след трудни, но убедителни доводи, че настоявам да взема тяхната позиция в интервюта, които няма как да са им приятни. А тук, сега си имам работа, с човек, който иска да управлява София, а днес казва едно, а утре – друго. С две думи – абсолютно несериозно. Затова написах на Васил Терзиев, че не съм на такова елементарно ниво и съжалявам, че съм си загубил времето с него. Коментар на Христо Христов
МОЛ: Галин Евтимов - neudobnitebg@gmail.com
