Във Велика сряда отдаваме почит не на личност, а на покаянието на една безименна жена, която в евангелието е определена като грешница. Тя била докосната от проповедта на Иисус Христос, разкаяла се за греховете си и от благодарност помазала с миро (скъпо благовонно масло) нозете на Учителя малко преди Неговите страдания и спасителна смърт на кръста. В този ден си спомняме и за предателството на Юда Искариот, който присъствал на това действие на жената, но вместо да се трогне от душевния й прелом, той замислил предателство.
Тези две събития станали след влизането на Спасителя в Йерусалим. Юда, щом видял да се разлива щедро скъпото миро, отбелязал, че можело то да се продаде за голяма сума пари, които да се раздадат на сиромаси. Странното в тези два свързани случая е, че грешната жена постъпила правилно, защото стигнала до съзнанието за нуждата от покаяние и го изразила с помазването на нозете на Христос. Гостоприемството изисквало да се даде на госта вода да измие нозете си след пристигане. А тя вместо с вода измила нозете Му със скъпо миро.
Домакините преди това са предложили вода на Иисус да си измие нозете, но тук е важен символът: жената в разкаянието за греховете си (според преданието тя била блудница) чрез помазването кани Спасителя да влезе гост в душата й и да я очисти, за да не греши повече. И Христос й обещал, че целият свят ще научи за постъпката й и ще я издигне в пример за подражание. А Юда в този ден затвърдил намерението си да предаде своя Учител, от Когото бил облагодетелстван да бъде Негов ученик, да слуша спасителните Му слова и да е свидетел на чудесата Му. Неговият отрицателен пример, както и разкаянието на разбойника на кръста до Иисус Христос показват, че никой не е застрахован в състоянието си, в което се намира. Затова Църквата препоръчва да бъдем будни и да внимаваме над себе си.