Велика събота е последният ден от Страстната седмица – време на тишина, молитва и духовна подготовка за най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. След скръбта на Разпети петък този ден носи усещане за преход – от страданието към надеждата и победата на живота.
На този ден се припомня погребението на Иисус Христос. Според евангелските разкази тялото му е положено в гроб, а гробът – запечатан и охраняван. В същото време християнската традиция вижда в този ден и началото на спасението – моментът, в който Христос побеждава смъртта.
Едно от най-значимите събития, свързани с Велика събота, е слизането на Благодатния огън в храма Възкресение Христово. Пламъкът символизира светлината на Възкресението и се възприема като знак за победата на живота над смъртта.
В православните храмове през деня започва подготовката за празника – тъмните одежди се заменят с бели, а богослуженията постепенно преминават от траурни към тържествени. Кулминацията идва в полунощ, когато се възвестява Възкресението с думите „Христос воскресе“.
По традиция Велика събота е последният ден за приготвяне на празничната трапеза – боядисват се яйца, месят се козунаци и се довършват приготовленията за Великден. Вярващите посещават и гробовете на близките си, раздават храна за помен и отправят молитви.
Велика събота остава ден на дълбоко вътрешно съсредоточаване – време, в което човек се обръща към вярата си и се подготвя да посрещне Възкресението с надежда и духовна чистота.