Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов очерта своя прочит на новото глобално разпределение на силите и заяви, че България не трябва да остава в периферията на международните процеси.
В публикация в социалните мрежи той проследява развитието на световния ред след Втората световна война – от петте големи сили, през двуполюсното противопоставяне между СССР и САЩ, до еднополюсния модел след края на Студената война.
Според Костадинов светът навлиза в нов етап, в който САЩ, Китай и Русия все по-ясно оформят самостоятелни центрове на влияние. Това е политическа оценка на лидера на „Възраждане“, а не установен международноправен модел, но тя поставя въпроса за ролята на Европа и по-малките държави в променящата се среда.
Костадинов е критичен към позицията на България и твърди, че страната сама е допуснала международното ѝ влияние да отслабне. Според него външната политика на България трябва да бъде по-активна, самостоятелна и насочена към поддържане на отношения с различни центрове на сила.
Именно в този контекст той обяви серия от предстоящи международни визити на делегации на „Възраждане“.
В края на ноември петчленна делегация на партията, водена от Костадинов, ще посети Китай по покана на партийното ръководство там. Подобна визита беше потвърдена още през октомври, когато от „Възраждане“ съобщиха, че са приели покана за официални срещи в Китай.
В началото на декември е планирана и двустранна среща с представители на „Алтернатива за Германия“ в Берлин. Такава среща също беше предварително обявена от „Възраждане“ и потвърдена в публични изявления на партията.
Паралелно с това друга делегация на „Възраждане“, водена от зам.-председателя на партията Цончо Ганев, също трябва да посети Китай.
В средата на декември Костадинов планира и визита в Русия за участие във форум БРИКС–ЕС, организиран под патронажа на Дмитрий Медведев. Поканата за срещата беше обявена още на 21 октомври, като тогава беше съобщено, че форумът ще се проведе на 16 и 17 декември.
По този начин „Възраждане“ се опитва да изгради собствена мрежа от международни контакти в Китай, Германия и Русия и да демонстрира по-активно присъствие извън традиционните европейски формати.
Костадинов поставя тези визити в рамката на една по-голяма цел – България да има по-ясно изразена позиция и по-голяма тежест в международните отношения.
Неговата теза е, че страната не трябва да приема пасивна роля в свят, който според него бързо се пренарежда, а трябва да търси отношения и канали за влияние с различни глобални центрове.
С тази линия лидерът на „Възраждане“ се опитва да превърне външната политика в една от основните теми на партията и да покаже, че международните контакти могат да бъдат използвани като инструмент за по-самостоятелно българско присъствие.

