Гроздето е много повече от вкусен сезонен плод. Зад познатите чепки се крие богат състав от растителни вещества, антиоксиданти и минерали, а част от най-ценните компоненти се намират именно там, където често не ги търсим – в ципата и семките.
Това припомнят от „Пазари Север“ в любопитна публикация, посветена на един от най-древните култивирани плодове.
Особено внимание заслужава ципата на червеното и черното грозде. В нея се съдържа ресвератрол – естествено растително съединение, което лозата произвежда като част от защитата си срещу различни неблагоприятни фактори.
Ресвератролът от години е обект на научни изследвания заради своите антиоксидантни свойства и потенциалното му влияние върху различни процеси в организма.
Ценни съединения се съдържат и в гроздовите семки. Те са богати на проантоцианидини – група полифеноли със силна антиоксидантна активност. Именно поради това екстрактите от гроздови семки се използват широко в различни хранителни добавки и козметични продукти.
Гроздето съдържа голямо количество вода, но същевременно доставя естествени захари, органични киселини и различни микроелементи.
Особено интересна е разликата между прясното грозде и стафидите. При изсушаването голяма част от водата се губи и хранителните вещества и естествените захари се концентрират в значително по-малък обем. Затова стафидите са и много по-калорични от пресния плод.
Лозата има развита коренова система, която ѝ позволява да достига вода и минерални вещества от различни почвени пластове. Съставът на плодовете обаче зависи и от сорта, почвата, климата и начина на отглеждане.
От „Пазари Север“ напомнят, че гроздето е плод с хилядолетна история, който и днес продължава да привлича вниманието както с вкусовите си качества, така и със своя сложен химичен състав.
А следващия път, когато посегнем към чепка грозде, може би няма да бързаме толкова да махаме ципата и семките.