Черно море, два атакувани кораба и сметка, която тепърва може да расте. По-рисковото корабоплаване може да означава по-скъпи застраховки, по-високи транспортни разходи, а оттам – и натиск върху цените на стоките и горивата. Въпросът вече не е само за сигурността, а и за икономическата цена на кризата. Атаките срещу плавателни съдове в Черно море поставят въпроси не само за сигурността, но и за икономическите последици. По-големият риск за превозвачите може да се отрази върху цената на товарите, достъпа до определени маршрути и застраховките.
„Трагедията не трябва да се използва за политическа дъвка“, заяви бившият министър на енергетиката Александър Николов, по-известен като Сашо Кеша пред Bulgaria ON AIR.
По думите му случилото се показва и въпросите около сигурността на българската изключителна икономическа зона и защитата на водите на страната.
„Наличието на лодки и платноходки показва колко е „защитена“, в кавички, нашата икономическа зона, водите на България“, посочи бившият министър на енергетиката пред Bulgaria ON AIR.
Според Николов всеки превозвач ще трябва да отчита рисковете при определянето на разходите за превоз на стоки. Това включва както цената на самия транспорт, така и застрахователните разходи и достъпа до маршрутите. Той направи сравнение с блокирането на Ормуз и посочи, че при тесни търговски маршрути дори един инцидент с кораб може да доведе до по-високи разходи за целия пазар.
„При блокирането на Ормуз още тогава беше обяснено, че при тесен търговски маршрут е достатъчно само един кораб да бъде ударен, за да се повиши цената за всички. Черно море не прави изключение, зоната България-Румъния-Украйна – също. Има потопен плавателен съд и жертви. Риск от следващо подобно събитие съществува“, коментира Николов.
Според него подобен тип рискове могат да се пренесат по цялата верига – от транспорта и застраховането до крайната цена на стоките и услугите.
„Винаги, в каквито и да е пазарни условия или в извънпазарни условия, всичко накрая се плаща от крайния потребител. По-тъжният факт е, че дори и през последните няколко години не съществува доказателства, ако някой лъже, не си върши работата или има данни за корупционни практики“, отбеляза бившият министър на енергетиката.
На въпрос какво може да направи държавата, за да бъдат цените на горивата по-ниски, Николов посочи необходимостта от по-висока експертиза и по-решителни действия.
„Трябва да се повиши експертизата, да се действа малко по-решително, да има общ единен орган, който консолидира всички възможни стъпки в едно ядро, което взима решение за всички – представители на Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Министерството на енергетиката и особения управител“, обясни бившият министър на енергетиката.