На 11 август България си спомня за една от най-драматичните и героични страници от Руско-турската освободителна война – боевете за Шипченския проход през 1877 година. Български опълченци и руски войници застават срещу многократно превъзхождащите ги сили на Сюлейман паша в сражение, което се превръща в символ на саможертвата в името на свободата.
Преди настъплението към Шипка армията на Сюлейман паша е прехвърлена по море до Дедеагач, откъдето се насочва към Стара Загора. Задачата ѝ е да изтласка на север Предния руски отряд, командван от генерал-лейтенант Йосиф Гурко, и да си проправи път през Балкана.
След тежките сражения при Нова Загора, Джуранли и Стара Загора руските части отстъпват, а армията на Сюлейман паша се насочва към стратегически важния Шипченски проход.
Настъплението е предшествано от една от най-трагичните страници в историята на Стара Загора. След превземането на града хиляди българи са избити, а други са отвлечени. Градът е опожарен и практически обезлюден. Тежки са жертвите и в околните села, а храмове, в които населението търси убежище, също стават сцена на масови убийства.
След трагедията при Стара Загора войските на Сюлейман паша се насочват към Шипка. Османската армия разполага със значително числено превъзходство и по-сериозни военни ресурси, но срещу нея застават защитниците на прохода – руски части и Българското опълчение.
На 11 август по стар стил започва решителният етап от августовските боеве. В следващите дни защитниците на Шипка са подложени на ожесточени атаки. Позицията е от огромно стратегическо значение – преминаването на армията на Сюлейман паша през Балкана би ѝ позволило да се съедини с останалите османски сили и сериозно да промени хода на войната.
Въпреки тежките загуби, недостига на боеприпаси и огромния натиск българските опълченци и руските войници удържат прохода. Опитите на Сюлейман паша да пробие отбраната се провалят, а неговата армия понася хиляди жертви и в крайна сметка преминава към отбрана.
Шипка остава непревзета.
Саможертвата на защитниците не позволява на силите на Сюлейман паша да преминат Стара планина и има ключово значение за последващото развитие на войната.
149 години по-късно Шипка продължава да бъде много повече от място на една военна победа. Тя е символ на българската памет, на саможертвата и на хората, които застават на прохода с ясното съзнание, че зад тях е бъдещето на България.