На 17 юли Българската православна църква почита паметта на Света Великомъченица Марина – една от най-тачените раннохристиянски светици, превърнала се в символ на непоколебимата вяра, духовната сила и саможертвата.
Според църковното предание светицата живяла през III век. След ранната смърт на майка си тя била отгледана от християнска дойка, която тайно я възпитала във вярата в Христос. Още на 12-годишна възраст Марина открито заявила, че е християнка, въпреки опасностите, които това носело по време на гоненията срещу вярващите.
Красотата ѝ привлякла вниманието на римския управител Олибрий, който пожелал да се ожени за нея, но поставил условие да се отрече от християнската си вяра. Марина категорично отказала, заради което била подложена на тежки мъчения. Въпреки страданията тя останала вярна на убежденията си и около 304 година била осъдена на смърт чрез посичане с меч. Според преданието последните ѝ думи били молитва към Бога за всички, които ще почитат паметта ѝ.
Смята се, че мощите на светицата са били пазени в Константинопол до превземането на града от кръстоносците през 1204 година.
В народните вярвания Света Марина е почитана като покровителка на дома, семейството и реколтата. Вярва се, че тя закриля хората от мълнии, пожари и други природни бедствия, поради което мнозина отправят молитви към нея за здраве, мир и благополучие.
С празника са свързани и редица народни поличби. Смята се, че ако при залез небето е облачно, предстои застудяване. Високо летящите чучулиги вещаят топло и ясно време, а гръмотевиците на този ден според поверията предвещават продължителна и дъждовна есен.
Традицията препоръчва на 17 юли да се избягват важни житейски решения, големи финансови разходи и споделянето на бъдещи планове, тъй като според народните вярвания това може да донесе разочарования. Денят не се счита и за подходящ за уреждане на годежи и сватби.
За сметка на това празникът се свързва с добрите дела. Според старите обичаи именно днес е благоприятно време за почистване на дома и даряване на ненужни вещи на хора в нужда, защото се вярва, че стореното добро се връща многократно.