Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026-2028), представляваща мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Това съобщиха от Министерски съвет.
Няколко часа след като бе одобрен от МС, законопроектът за държавния бюджет бе внесен в Народното събрание заедно с тези за бюджетите на НЗОК и и Държавното обществено осигуряване (ДОО).
Бюджет 2026 е изготвен в съответствие с приетия първи Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт, съответно същите се отразиха и в националните бюджетни документи. По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро.
Разчетите за периода 2026-2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки.
Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката до 2,7% през 2026 година. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. – 3,5%. Средногодишната инфлация ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (по национална методология на касова основа), изразен като дял от БВП, за 2026 г. е дефицит от 3,0% от БВП. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ също е в размер на 3,0% от БВП за 2026 г.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 година. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е предвиден да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.
През периода 2026-2028 г. приходите, помощите и даренията по КФП като дял от БВП са съответно 42,8% от БВП през 2026 г. и 40,5% от БВП през 2027 г. и 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 39,6% от БВП през 2025 г. се дължи основно на предвидените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 година. Данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.
При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство:
• Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
• Разширяване на обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол, за които е налице задължение за предварително деклариране на данните за превозите;
• Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
• Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
• Продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
• Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания и през 2026 г.;
• Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.
• Въвеждане на данъчно облекчение, с което се признават за данъчни цели допълнително 25 % от разходите за научноизследователска и развойна дейност при определени условия.
От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на облагането за хaзартните игри (на променливата част по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хaзарта от 20 на сто на 25 на сто).
С цел осигуряване на устойчивостта на системата за социално осигуряване е предвидено от 1 януари 2026 г.:
• Увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 пр.п. и от 1 януари 2028 г. – с 1 пр. п.
• Увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 01.01. 2026 г. на 620,20 евро;
• Увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 01.01.2026 г. на 2 352 евро.
Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството. Общите разходи по КФП като дял от БВП са съответно 45,8% от БВП през 2026 г., 43,6% от БВП през 2027 г. и 43,5% от БВП през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо програмата за 2025 г., която е на ниво от 44,9% от БВП, се дължи основно на ефекта от разходните политики, вкл. на такива от 2025 г.
Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026-2028 г., са както следва:
• Увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро.
• Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по т.нар. „швейцарско правило“ със 7,6 % или 491 млн. евро;
• Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г.;
• Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
• Увеличение от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;
• Увеличение на разходите за персонал за 2026 г. с 5%, а за определени сектори – съгласно действащото законодателство;
• Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;
• Актуализиране на възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища и научните организации за 2026 г., във връзка с приети промени в Закона за висшето образование (ДВ, бр. 25 от 2024 г.), в съответствие с достигнатите размери на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, публикувани от Националния статистически институт;
• Увеличение на възнагражденията за персонал в сферата на болничната медицинска помощ на лекари специализанти и на медицински сестри и акушерки с 260 млн. евро допълнителен трансфер от централния бюджет към бюджета на НЗОК.
• Увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“ в съответствие с нормативно установения ред.
• Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,107 млрд. евро за 2026 г., като ръстът спрямо 2025 г. е 544 млн. евро.
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).
Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по приложение № 3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.