От Фейсбук профила на журналистката Калина Андролова
„Ще оставим ли България на дерибеите?“, пита Радев. „Да излезем от комфорта на малодушието“, „търгуване със съдбите ни“, „да похарчат нашето бъдеще“, „да харижат суверенитета, хазната и дори нашата идентичност“. Безспорно добро писане! Радев е четец на чужд талант. Само че реалната власт, не е като словослагането.
Може да си добър рецитатор, добър актьор, изразително да повтаряш чужди мисли, но ментално да си самосготвен само дотолкова, че да извикаш Кирил и Асен да управляват държавата в криза. Заедно с това, да назначаваш серийно такива служебни министри, които буквално да изтрият с гума държавата от картата на Европа.
Имаше един, който си поръча проститутки в кабинета, за да отпразнува назначаването си. Имаше друг, който се интересуваше само от споделената треторазрядна секретарка (както съм чувала, че я наричал самия Радев в пристъп на гняв), а проблемът на живота му беше вечно пияната му съпруга, която трябваше да брани от катаджиите, които я спираха по пътищата. Имаше трети, слуга на една част от енергийната олигархична клика, който валидираше договори между корпорации с подписа си на министър, и махаше и назначаваше хора от енергийния сектор, след като олигархатът му подаваше куфари с пари.
Имаше четвърти, който естествено предаде Радев на първия ъгъл, защото беше поставен в обръча около него по линия на глобалистките мрежи и комунистическата мимикрия, наше момче, длъжни сме да го бутаме, докато го добутаме. Имаше пети, който не можеше да раздели на две магарета слама, и лъжеше от трибуната на парламента, че е писал писмо на ЕК за промени в ПВУ, въртеше, сучеше, илюзионист от кръга на Кики. Апропо, един от най-големите подмазвачи на ГЕРБ, човекът всеки ден си постила зад гърба на Радев (или може би в линията на Радев!). Дето се казва, джендър-ментално-скроените са с предимство по високите етажи! Отвита им е едната гайка и е хвърлена в морето. Имаше една, която най-обича президенти, от време оно, ту с един президент, ту с друг, дето се казва, времето лети, изяжда лицата, президентската любов остава, банално по Кисинджър – властта като афродизиак.
Помня и един министър на Радев, революционер от площада, човек с особено остър език и огнени емоции, който би могъл да каже всичко на всички и пр. без задръжка, той и да иска, не може да потушава пожари, защото същността му е да ги пали, да взривява горивото. Сещам се и за финансовата министърка на Радев, която пишеше доклади, които не смееше да покаже в публичното пространство, щото отвреме навреме й дърпаха шалтера. Жената хем искаше да каже нещо, хем пиарската престъпно натруфена атмосфера на гълъбовите кабинети не й позволяваше да изразява истината. Радев винаги е считал, че говоренето му може ДА МАСКИРА ДЕЙСТВИЯТА МУ.
И сега, съвсем обичайно, Радев използва медийното задължение за отразяване към президентския пост, за да си прави политическа кампания. Като всеки на височина, Радев самозабравено си мисли, че отразяват в частност него самия. Не! Медиите отразяват позицията на институцията. Дивият популизъм на Радев, използването на президентския пост за лична кампания, подминаването на факта, че той вече управляваше България твърде неграмотно през служебните си бездарни правителства, огромното предателство с БОТАШ, изборите му, една торба аферисти, някои съвсем неподготвени за министри, създаването на ПП на неговия терен в президентството, съсипването на АЕЦ „Козлодуй“, всичко това изважда анатомията на Радевата НЕСПОСОБНОСТ.
Но! Упорито този човек се подготвя за навлизане в партийното пространство. Въпросът е с колко. Ще го изронят преди това, ще го изронят и след това. Сега Радев излиза, казва нещо, и кеф, институцията го предпазва. Удря, без да е открит за удари. Копринката ли ще му обясни, когато слезе на партийния терен, как да пребори Борисов и Пеевски?! Постдемократичният обществен модел, в който светът живее, лансира политиката на рекламно, фалшиво общуване на политиците със съответния електорат. Колкото по-неграмотен е електоратът, толкова по-голяма наглост придобиват политиците в лъжите си.
В момента, за да получиш партийна доминация в България, тоест да управляваш самостоятелно, трябва да си деидеологизирана платформа, всеобхватна, тоест технологично да използваш дялове от всички избиратели, гласуващи за някакви партии на терена. Catch-all party. Идейно и проблемно да не фрагментираш, да не обособяваш сегмент, а да събираш на фундаментална основа. Защото аполитичността и разочарованието намаляват количествената тежест на сегментите.
Постът, който Радев обитава, му позволява да използва такава технология. Обаче някои лични негови недостатъци и външни влияния много остро му пречат. Той не знае какво иска! Това е много голям проблем. Той знае, че иска да управлява, но не знае какъв профил иска да постигне и как да го направи. Ту е глобалист, ту е националист, ту е почтен на приказки, ту е корумпиран в действителност, ту говори, че някой иска да хариже суверенитета, ту той самият харизва суверенитета, ама така го хариза с БОТАШ, че разплака майките български!
Коя е ФУНДАМЕНТАЛНАТА ОСНОВА на Радев, изговорена в празничната реч?! Борба с дерибеите?
Лозунгът, фразата, запазеният мотив на Пеевски! Явно Радев баш на празника, когато всички са вторачени какво ще каже, удря Пеевски, сещай се, снахо! И преди съм писала за любовния триъгълник – Борисов, Радев, Пеевски. Всички взаимно се употребяват и дебнат. Радев също е с много лица. Създаде ПП и после се отрече от тях. ПП не са грешка. ПП са типичната НЕСПОСОБНОСТ на Радев за политически анализ. Политическият анализ на Радев е КАКВО МУ КАЗВАТ играчи от олигархичните кръгове. Това е гаранция, че винаги ще бъде играчка за случайността.