Любимият футболен клуб на над 80 процента от жителите на Варна – Спартак – празнува днес.
Ръководители, футболисти и фенове имат повод за почерпка – 107-ия рожден ден.
Трябва да отбележим, че „соколите“ бяха в тежко състояние преди новото ръководство да влезе в сила и да започне да отхвърля един по един проблемите на клуба.
Финансовите казуси все още са в сила, но вече футболистите получават редовно своите възнаграждения за разлика от предишни периоди.
Неофициалната история на Спартак Варна започва през 1916 година под името спортен клуб „Български сокол“.
Началото е поставено в годините на Първата
световна война. През 1916 г. група младежи от тогавашните северозападни покрайнини на Варна, около училище „Васил Априлов“, се увличат по футболната игра. Те ритат топка на една поляна, далеч по-малка от футболно игрище, между улиците „Хаджи Димитър“, „Македония“, „Възраждане“ и „Каналска“ (днес бул. „Цар Освободител“). Разчертани са странични линии, а вратите се отбелязват с два
по-едри камъка. Петнадесет-двадесет момчета се разделят помежду си, играят
с парцалена топка, като понякога избират и рефер. От участниците най-редовни
са: Антон Костов, Нягол Колев, Иван Петров, Коста Апостолов, Димитър
Стаматов, Иван Петров (Вантата), Димитър Заимов, братята Димитър и Георги
Петкови, Никола Кадиев и др. През 1917 г. у тях назрява идеята да основат
спортен клуб. По това време някои вестници наричат българските войници на
фронта „витязи“ и момчетата решават клубът да носи името „Витяз“. Въпреки
голямото желание, поради липса на средства, опит и достатъчно играчи, не
успяват да основат дружество. Тогава привикват техни връстници от района
около улиците „Страхил Войвода“ и „Братя Миладинови“. Това са Ради Марков
и братята му Янко и Митко, Димитър Маслев, Петър и Милан Георгиеви, Цветан
и Панайот Маймарови, Любен Митев и др. Към тях се присъединяват и
живеещите до тогавашната войнишка фурна (където се пресичат улиците
„Македония“ и „Янкул Войвода“) Михаил Тунчев, Лев Хаджиантонов, Димитър
Чафкаров, Георги Вълчев и др. Всички те се включват към махленския тим
„Витяз“. Постепенно се създават реални условия за създаване на спортен клуб.
На 28 август 1918 г. е учредителното събрание. То се провежда в двора
на къщата на баба Анка (фамилията ѝ не е известна), която се намира северно
от кръстовището на ул. „Отец Паисий“ и „Братя Миладинови“, където момчетата
многократно са се събирали преди това. Събранието ръководят Нягол Колев,
Димитър Заимов, Георги Казаков, Антон Костов и др. Дълго се спори какво да е
името на клуба. Предлага се „Витяз“, но мнозина от присъстващите не го
одобряват. Обсъждат се и други имена, но не се спират на нито едно. В това
време малкият Милан Георгиев, който стои настрани и мълчаливо слуша, се
приближава към групата и вдига високо в ръка перо от сокол, което е намерил
по пътя на идване. Предлага дружеството да се нарича „Сокол“. Всички
харесват това име и единодушно го приемат. На това събрание е избран и
първият председател – 16-годишният Нягол Колев, тогава ученик в Мъжката
гимназия, а по-късно учител. Секретар е Георги Казаков, избрани са още
касиер, домакин и членове: Димитър Заимов, Антон Костов, Ради Марков, Лев
Хаджиантонов и др.
Първата задача пред новото ръководство е да се приеме устав на клуба.
Съставят го със съдействието на Никола Балабанов, член на дружество „Тича“.
След това Нягол Колев, Димитър Заимов и Георги Казаков отиват в Окръжното
управление с устава, протокола от събранието и списъка с членовете –
учредители, за да регистрират клуба. Няколко дни поред окръжният управител
Р. Василев не ги приема, а после отказва да ги регистрира с това име.
Причината е, че по същото време във Варна съществува ловно дружество
„Сокол“ и не е прието да има 2 организации с еднакви имена. Предлага им да го
нарекат „Български сокол“. Два-три дни по-късно, отново в къщата на баба
Анка, се провежда второ събрание, на което е взето решение дружеството да носи името „Български сокол“. През есента на същата
година окръжният управител утвърждава устава и клубът
е официално регистриран – 1918-та е годината на
основаването на Спортен клуб „Български сокол“.
Сформира се и първият футболен състав предимно
от млади 15-16-годишни момчета – ученици и работници.
Вратар е Димитър Стаматов – Хаяра (обущар); десен бек
– Иван Петров (ученик от Мъжката гимназия); ляв бек –
Георги Георгиев – Гунчо (курсант от Машинното училище,
сега Висше военноморско училище); десен халфбек –
Никола Ковачев (ученик от Търговското училище) и Янко
Марков (курсант от Машинното училище); център халфбек
– Ради Марков (ученик от Мъжката гимназия); ляв
халфбек – Димитър Чафкаров (варджия); дясно крило –
Антон Костов (ученик от Мъжката гимназия); десен инсайд
(свръзка) – Нягол Колев (ученик от Мъжката гимназия);
център нападател – Георги Вълчев – Норгото (работник); ляв инсайд – Кирил
Мирчев – Дудула (ученик от Мъжката гимназия) и Михаил Тунчев (варджия);
ляво крило – Георги Станев (обущар). За капитан на тима е избран Ради
Марков. Цветовете на екипите са синьо и бяло. Този състав се запазва до 1921
г., когато Иван Петров, Антон Костов и Нягол Колев завършват гимназия и
започват работа извън града. По-късно Михаил Тунчев и Георги Станев, който
преминава в „Тича“, участват в националния отбор. (По това време се играе по
английската Пирамидална система – 1-2-3-5).
Освен парцалена топка играчите саморъчно си правят топка от овча кожа
с издут мехур или шкембе от едър добитък, вместо плондер. При силни удари
обаче тя лесно се пука и докато се поправи, играта често е спирана. Първите
мачове, които „Български сокол“ играе, са приятелски, срещу махленски отбори
(градско първенство все още не е организирано), а освен футбол в клуба
започва да се практикува и лека атлетика (предимно бягане).
Територията на СК „Български сокол“ обхваща района около училище
„Васил Априлов“, заедно с Кирекчийската махала, намираща се северозападно
от ул. „Отец Паисий“.
През пролетта на 1919 г. в кафенето „Шантиклер“ – на ъгъла на улиците
„Братя Миладинови“ и „Ангел Кънчев“ – собственост на Мавроди Недялков се
състои първото събрание под покрив. На него за председател е избран Ганчо
Русинов. За първи път присъстват и възрастни хора. Постепенно клубът
започва да придобива популярност, да се масовизира, да укрепва
организационно и да набира все повече членове. Ръководството провежда
заседания всяка седмица, на които се разглеждат текущи въпроси. Издават се
членски карти. Събира се и членски внос. Изработен е и клубен печат – кръгъл,
с футболна топка с годината 1918 в средата, заобиколена с надпис „Футболно
дружество „Български сокол“. Игрището, на което се играе е вече малко и те се
преместват на по-голяма поляна – между улиците „Отец Паисий“, „Цар
Освободител“, „Ангел Кънчев“ и шосето за с. Голяма Франга (днес Каменар).
Там играчите тренират. Направено е и още едно игрище в местността
„Шашкъна“ (района около сегашната Професионална гимназия по
машиностроене и транспорт). Мястото е изравнено и разчертано, поставени са
дървени футболни врати. Там се играят само официално уговорени мачове, в неделя и в празничните дни.
Сайтът НЕУДОБНИТЕ БГ пожелава здраве на всички замесени в борбата за благото на Спартак и нека Господ бди над тях и ги закриля. Весел празник, соколи!