Затвори менюто
НеудобнитеНеудобните

    Абонирайте се за нашия бюлетин

    Бъдете информирани! Получавайте важните новини от "Неудобните" директно във вашата поща.

    "*" показва задължителните полета

    Това поле е за целите на валидирането и трябва да остане непроменено.
    Горещи новини

    Зафиров със силно послание за 1 май към българите

    01/05/2026

    Депутат от ГЕРБ с шеста клетва и ясен ангажимент към Плевен

    01/05/2026

    Гълъбово става сцена на традиционния фолклорен празник

    01/05/2026

    Велислава Делчева скастри МВР

    01/05/2026

    Мързи ли ги българите да работят?

    01/05/2026

    НАЗДРАВЕ! Тръмп премахва митата върху шотландското уиски

    01/05/2026
    Facebook YouTube TikTok
    Тенденции
    • Зафиров със силно послание за 1 май към българите
    • Депутат от ГЕРБ с шеста клетва и ясен ангажимент към Плевен
    • Гълъбово става сцена на традиционния фолклорен празник
    МОЛ: Галин Евтимов - neudobnitebg@gmail.com
    НеудобнитеНеудобните
    • Начало
    • ГЕРБ
    • ПП/ДБ
    • Възраждане
    • ДПС-НН
    • БСП
    • ИТН
    • ВЕЛИЧИЕ
    • МЕЧ
    • Прогресивна България
    • Други
    • Всички
    НеудобнитеНеудобните
    Начало»ВОДЕЩИ НОВИНИ»Нова година. Сурваки, Васильовден, Василица (1 януари)
    ВОДЕЩИ НОВИНИ

    Нова година. Сурваки, Васильовден, Василица (1 януари)

    НеудобнитеОт Неудобните01/01/2025Няма коментари8 836 Преглеждания
    Facebook Имейл Копирай връзката
    Споделете
    Facebook Имейл Копирай връзката

    На 1 януари християнската църква отбелязва две събития: Обрезание Господне и смъртта на св. Василий Велики Кесарийски през 379 г. Св. Василий бил един от големите християнски богослови и противник на арианската ерес (най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата, създадено от александрийския свещеник Арий).

    Първи януари е повратен момент в природата, отбелязващ началото на новата слънчева година. Той е голям зимен празник, наричан от народа ни Сурваки, Сурва, Суроздру. Познат е още като Василица, Васильовден, тъй като се празнува в деня на християнския светец Василий. По традиция в навечерието на празника в тесен семеен кръг се прави втората /след бъднивечерската/ кадена вечеря. Трапезата на самия ден Сурва е много богата и на нея се нареждат блажни ястия – варена свинска глава или пача от сварените крака и главата на прасето, заклано в навечерието на Коледа. Може всичко от прасето вече да е изядено, но главата или част от нея ще се запази „за пред Васил”. Кокалите от прасето се нареждат на пода и по стар обичай всички ги прескачат за здраве. За празничната софра приготвят още варена кокошка, пуйка или петел. На трапезата се слага и варено жито, орехи, лук, чесън, ошав, мед. Стопанките месят специален обреден хляб – прясна погача /пита/, нашарена отгоре с вилица и в нея слагат сребърна пара. Жената, която меси питата, отива да пипне с намазаните си с тесто ръце плодните овошки в двора, за да завържат и дадат хубав плод.

    За празничната трапеза на Сурва по традиция стопанките задължително приготвят още новогодишна баница, която в различните български краища е позната с различни названия. В Западна България в зависимост от плънката тя е зелник, булгурник, тутманик. В зелника се слага зеле, спанак или праз. Тутманика приготвят от тесто, което замесват със сирене, яйца и мас. Булгурникът се прави с булгур, пържи се с яйца и мас, слага се в тепсия и се пече под връшник. Когато е готов, се залива с разтопено масло. В баницата слагат „късмети” – различни белези, дрянови клончета, а някъде и пара. Късметите наричат на всеки член от семейството, на Бога, на стоката, на лозето, на нивите.

    Най-възрастният в семейството прекадява трапезата с палешника от ралото, а после вдига високо питата, разчупва я и дава по едно парче на всеки, като започва от най-старите в къщата. Вярва се, че у когото се падне парата, той ще бъде здрав и честит през годината. Има обичай стопанинът да откупува парата и да я слага в кесията си. Според друг обичай я дават в черквата, за да им опростят греховете. Тавата с баницата се завърта три пъти и всеки взима парчето, което се е паднало пред него. Оставят парчета и за тези, които не могат да присъстват на трапезата, които са на път или на гурбет, наричат едно и „за Света Богородица“. По „късметите” в парчето баница, което се е паднало на всеки, предсказват какъв ще е късметът му през годината. Стопанинът прекадява оборите и стоката в тях и след това вече всички могат да седнат да ядат.

    На Сурваки, като празник, поставящ началото на новата година, около трапезата се правят гадания и прогнози за времето и реколтата през годината, за здравето на членовете на семейството, за задомяването на младите. Ако някой кихне по време на новогодишната вечеря – това се приема за добър знак. Първия залък от баницата момите слагат през нощта под възглавницата си и когото сънуват – той ще бъде бъдещият им жених.

    За времето през годината се гадае с прекадения на трапезата лук. В 12 люспи лук, всяка наречена на един от месеците на годината, се сипва сол и на сутринта се гадае: ако солта върху люспата е стопена, то съответният месец ще е дъждовен и обратно – ако солта си седи, месецът ще е сух. След вечерята семейството се събира около огнището и започват да гадаят за бъдещето. Всеки хвърля в огъня дрянови клонки и чиято клонка пукне и подскочи, той ще е здрав през годината. Гадае се и по въглени, сложени в тенекия край огнището. Ако на сутринта въгленът е станал на пепел, ще има богата реколта. Вярва се още, че каквото е времето на първи януари, такова ще бъде през целия месец. Ако пък на Нова година вали сняг, това предвещава дъжд на Петровден и е знак, че пчелите много ще се роят. Трохите от трапезата хвърлят в огъня и наричат: „да се ражда вино, жито, коприна”.

    Най-разпространеният обичай на Нова година, познат в цялата българска етническа територия, е сурвакането. Според народните представи здраве и богата реколта може да се осигури по магически път, чрез докосване със свежо откъсната клонка през първия ден на годината. Сурвакането започва, като мине „глуха доба”, като пропеят първи петли. Групи момченца от 4-5 до 10-12 годишни тръгват да обикалят къщите. Наричат ги сурвакари, сурваскари, василари, мяучкари. Всяко сурвакарче носи свежо откършена дрянова пръчка, която наричат сурвачка, суровакница, сурва, василичарка. В народните представи дрянът се приема за символ на здраве и дълъг живот, тъй като е жилаво дърво и цъфти най-рано. Дряновите пръчки са превити на венчета, накичени са с червени вълнени конци, с пуканки, със сребърни парички, със сини мъниста. Закачат по тях и малки кравайчета. Момчетата започват сурвакането от най-възрастния човек в къщата. Сурвакат и плодните дръвчета в двора, за да родят хубав плод, а стопаните ги водят в обора, да сурвакат и домашните животни. Момчетата изричат сурвакарска благословия, наричана блажанка, слава, сорвакия, молитва – вербална магия, която трябва да подсигури здраве и изобилие през идната година. Домакините даряват децата със специално приготвени за тях кравайчета, с ошав и дребни монети. Сурвачките се хвърлят по течението на реката, за да „тече животът като по вода”.

    В Западна България през нощта срещу Сурваки играят новогодишните дружини от маскирани ергени и млади женени мъже. Част от новогодишната обредност е обичаят ладуване – момински женитбени пророкувания. Познат е и като дайлада, топене на пръстените, надпяване на пръстени и китки. Всяка мома пуска своя пръстен или китка, завързана с червен конец в бяло котле с василева вода, мълчана вода, донесена от кладенеца в пълно мълчание. В котлето слагат и малко овес и ечемик, покриват го с червено було и го оставят да пренощува под трендафилов храст на открито – „под звездите”. Сутринта момите се събират в „честита къща” (къща, в която има живи и здрави деца) и едно момиченце – изтърсак в семейство с живи родители, вади един по един белезите. За всеки от тях девойките изпяват песен, с която предричат за какъв момък ще се омъжи момата.

    Първият ден на новата година преминава празнично. На мегдана се извива общоселско хоро. По традиция годеници и младоженци гостуват на кумовете и им носят пита, варена кокошка и вино. Васильовден се празнува и от именниците, които посрещат с богата трапеза гостите си.

    1 януари Василица (1 януари) Васильовден Нова година. Сурваки
    Споделяне. Facebook Имейл Копирай връзката

    Други Публикации

    Зафиров със силно послание за 1 май към българите

    01/05/20263 174

    Депутат от ГЕРБ с шеста клетва и ясен ангажимент към Плевен

    01/05/20263 406

    Гълъбово става сцена на традиционния фолклорен празник

    01/05/20264 085
    Оставете отговор Отмяна на отговора

    Последни новини

    Зафиров със силно послание за 1 май към българите

    01/05/20263 174

    Депутат от ГЕРБ с шеста клетва и ясен ангажимент към Плевен

    01/05/20263 406

    Гълъбово става сцена на традиционния фолклорен празник

    01/05/20264 085

    Велислава Делчева скастри МВР

    01/05/20264 123
    Не пропускайте
    Акценти Политика

    Зафиров със силно послание за 1 май към българите

    От Неудобните01/05/20263 174

    Атанас Зафиров отправи силно и вдъхновяващо послание по повод Международния ден на труда, поставяйки фокус…

    Депутат от ГЕРБ с шеста клетва и ясен ангажимент към Плевен

    01/05/2026

    Гълъбово става сцена на традиционния фолклорен празник

    01/05/2026

    Велислава Делчева скастри МВР

    01/05/2026
    Последвайте ни
    • Facebook
    • YouTube
    • TikTok

    Абонирайте се за нашия бюлетин

    Бъдете информирани! Получавайте важните новини от "Неудобните" директно във вашата поща.

    "*" показва задължителните полета

    Това поле е за целите на валидирането и трябва да остане непроменено.

    Нашата мисия е да акцентираме върху ключови социални и политически въпроси, които често биват пренебрегвани от основните медии. Ние се стремим да стимулираме мисленето и дискусиите, като изтъкваме теми, които са от съществено значение за публичния дебат.

    Препоръчваме да прочетете

    Международен ден на танца

    29/04/2026

    26 април – Световен ден на интелектуалната собственост

    26/04/2026

    Петролът поскъпна отново

    30/04/2026

    БСП гласува доверие на Крум Зарков след изборния провал

    25/04/2026
    Най-популярни

    Калина Константинова спечели конкурса за най-голям депутатски задник

    28/02/202470 088

    Защо Кирил Петков излъга за визитата си в САЩ (Видео)

    13/02/202542 455

    „Неизбежния“ Караколев се изгаври с Ахмед Доган (Видео)

    28/10/202439 698

    Депутат заглежда в парламента интимните части на журналистки

    12/04/202439 496
    © 2026 Неудобните. Всички права запазени.
    МОЛ: Галин Евтимов - neudobnitebg@gmail.com
    Изработка от SandyDev
    • Начало
    • ГЕРБ
    • ПП/ДБ
    • Възраждане
    • ДПС-НН
    • БСП
    • ИТН
    • ВЕЛИЧИЕ
    • МЕЧ
    • АПС
    • Други
    • Условия за Ползване

    Въведете горния текст и натиснете Enter, за да търсите. Натиснете Esc, за да отмените търсенето.