За първи път прекрачих прага на доджото през далечната 1991 година.
Което означава, че се занимавам с бойни изкуства повече от 30 години.
Но! Никога през живота си не съм парадирал с черния си колан. Никога, по никакъв повод не съм използвал уменията си, в каквато и ситуация да съм попадал. Такъв е доджо етикетът, такава е философията на бойните изкуства.
За мен силата на аргументите е много по-мощна от силата на юмрука.
Бойните изкуства ме научиха на търпение, на смирение, изградиха самочувствие, което признавам, ми липсваше в ранните години. Научиха ме на спокойствие, на уважение и дисциплина.
Да, никога не съм бил шампион, по обективни и субективни причини. Но всеки който се е изправял срещу мен знае, че съм корав противник и не се огъвам лесно. Побеждавал съм и са ме побеждавали. Много пъти.
Дали обаче се страхувам? Разбира се, че се страхувам. Bceku от нас таи страх в себе си. Всеки се страхува да не загуби, страхува се да не умре.
Имам предвид всеки нормален човек. На това ни учат и нашите учители.
Факт е, че не се притеснявам да получа удар, защото съм удрян хиляди пъти. Не се притеснявам от нараняване, защото съм нараняван безброй пъти. До болка познавам и едното, и другото. Буквално и преносно. И въпреки това се страхувам. За близките си, за приятелите си, за всички хора. За себе си.
Сега вероятно се питате защо разказвам всичко това.
Разказвам го защото напоследък все по-често ни се натрапва безстрашието на колега депутат.
Този колега, непрекъснато, навсякъде използва думата “страх” в изявите си. Понякога повече от веднъж в изречение. Сякаш някой е тръгнал да го страхува от нещо и той постоянно ни убеждава, че е безстрашен.
Като в онзи виц:
„- Какъв бяхте преди 9-ти септември?
– Полулегален, никой не ме търсеше, ама аз се криех“!
И от ден на ден ми става все по-любопитно, на какво аджеба, се дължи това безстрашие. Чувал съм, че и той е тренирал някакви бойни изкуства. А и току мине замине, качи някоя снимка със свит юмрук.
А всичко това все повече ме замисля. Познавам много хора, които са тренирали по-дълго от мен. Много хора, които са много по-добри в бойните изкуства от мен. Хора, които са постигнали невероятни успехи. Живи легенди. Но никога, от нито един от тях не съм чул да казва, че е безстрашен. Още повече да го повтаря навсякъде, по всяко време.
Та се замислям, какво ще е туй чудо на бойните изкуства? Каква е тази сила, която дава подобно самочувствие, като на колегата Петков?
В тази връзка, все повече се изкушавам да направя нещо нестандартно, необичайно. Изкушавам се да го поканя на една публична тренировка, за да разкрием веднъж завинаги тази мистерия. Да разцъкаме едно спарингче, както се казва. Нищо, че отдавна не съм влизал в залата. Горе-долу сме в една категория, почти връстници сме (той е малко по-млад), с няколко сантиметра е по-висок, но това не е драма.
От чисто любопитство бих го направил. Бих искал да видя с очите си, от къде извира и на какво се дължи тази негова смелост.
Не, не ме разбирайте погрешно. Не искам да се бием. Опазил ме Господ!
Просто спаринг по правилата.
След това парадиране съм прелюбопитен да се уверя лично в качествата и възможностите му.
Защото като политик го видяхме. Като стратег го видяхме. Като оратор го видяхме. Само като каратист още не сме го виждали.
Интересно би било да разберем дали и в тази си светлина е като във всички останали.
лина е като във всички останали.“