Международната организация по медицинска физика обяви 7 ноември – рождения ден на Мария Склодовска-Кюри, за Международен ден на медицинската физика. Това информира Българското дружество по биомедицинска физика и инженерство (БДБФИ). Дружеството ще отбележи деня със серия от събития в цялата страна, насочени да повишат информираността на обществото за професията медицински физик и за ролята на медицинските физици. Целта е да се привлече и вниманието на институциите, от които зависи решаването на някои съществуващи проблеми. От БДБФИ искат вниманието да бъде фокусирано върху следните въпроси:
• Осигуряването на качеството и безопасността на високотехнологичната медицинска апаратура за диагностика и лечение зависи пряко от наличието на достатъчно квалифицирани медицински физици и инженери. При радиационните технологии медицинските физици имат ключова роля за осигуряване на радиационната защита, с отговорности за контрола на качеството на апаратурата, оценката на дозите на пациентите, оптимизацията на изследванията и процедурите, обучението по радиационна защита. • За лъчелечение в България през 2013 г. са се използвали едва 5 линейни ускорителя, докато към 2017 г. техният брой е вече 30, включително кибернож и томотерапия. Това е сложна апаратура, чието използване изисква години обучение и допълнителна квалификация. Увеличен е броят на уредбите за брахитерапия от 2 на 5, както и на симулаторите – от 9 на 23, и на планиращите системи – от 9 на 26. В лъчелечението в България в момента работят 70 медицински физици, като техният брой се е удвоил за четири години.
От тях само 20 имат специалност „Медицинска радиологична физика”, надграждаща знанията от университета и даваща допълнително практическо обучение за работа с новите технологии. • В образната диагностика и нуклеарната медицина започна и продължава въвеждането на нови високотехнологични диагностични уредби – позитрон-емисионни томографи (в момента са 6, седми ще започне работа в началото на следващата година) и циклотрони (засега 3), СПЕКТ-гама камери (14, от които 5 СПЕКТ-КТ, шеста ще заработи следващата година), компютърни томографи (над 200), ангиографи (около 50), мамографи (около 200). Продължава дигитализацията на диагностичната и интервенционалната рентгенология. В образната диагностика и нуклеарната медицина в клиниките у нас работят не повече от 15 медицински физици.
Всяко отделение по нуклеарна медицина и всяка болница с над 20 рентгенови апарата, особено компютър-томографи, мамографи, ангиографи, трябва да има в щата си поне един медицински физик и собствена апаратура за контрол на качеството съгласно нормативните изисквания. За по-малките отделения трябва да е осигурено участието на медицински физик, например чрез договор. • Като страна, член на Европейския съюз, България е задължена да въведе национална скринингова програма за рака на млечната жлеза. Това налага изпълнението на много строги изисквания към качеството на мамографската апаратура и въвеждането на непрекъснат контрол на качеството, без които скринингът се компрометира. Според утвърдените световни стандарти, медицинският физик трябва да е част от скрининговия мамографски екип. • Квалифицирани медицински физици се подготвят дълго и трудно, защото, освен университетско обучение по физика и медицинска физика, те трябва да имат най-малко тригодишно клинично обучение съгласно българските и четиригодишно съгласно европейските изисквания. • Не са достатъчни отпусканите места за следдипломно обучение по двете специалности за физици в системата на следдипломно обучение в здравеопазването – медицинска радиологична физика и медицинска санитарна физика, чрез които се получава квалификация за самостоятелна работа.
Не са достатъчни базите за обучение по основните модули, като качеството на обучението не винаги е на необходимото ниво. • В страната липсва система за пресертифициране на медицинските радиологични физици съгласно европейските изисквания за непрекъснато професионално развитие. • Проблем е изтичането на квалифицирани кадри в чужбина. • Не достигат преподавателите по специалността „Медицинска физика”, особено тези едновременно с клиничен опит и академични звания. • Работата на медицинските физици в медицинските, университетските и изследователските институции не е популярна. Това води до недостатъчен интерес за обучение по тази специалност, а оттам – до недостиг на качествени кадри. В медицинските университети в България в катедрите по медицинска физика работят специалисти в областта на биофизиката и почти липсват такива в областта на медицинската радиологична физика. • Три университета в България подготвят магистри по медицинска физика – Софийският, Пловдивският и Шуменският. Университетските програми за обучение по тази специалност се нуждаят от сериозно преосмисляне и промени, за да отразят нуждите на практиката.