Традиционното проучване на Алфа Рисърч на старта на поредните, седми предсрочни избори очертава сложна, тревожна за избирателите и в много отношения, непредвидима за политиците картина, в която сблъсъци и обрати няма да са изключени до преброяването на последната бюлетина.
Българските избиратели влизат в кампанията изморени и демотивирани от безплодността на юнските избори и от все по-голямата неспособност на партийните елити да носят отговорност и да овладяват сложни политически ситуации.
На старта на кампанията ГЕРБ отново се позиционира като първа политическа сила (23.9%) с незначително по-нисък резултат от този на последните парламентарни избори. След разпада на ДПС в битката за второто място влизат ПП-ДБ (14.4%) и Възраждане (14.2%). Макар да запазват относително най-висок дял твърди симпатизанти, и при трите политически сили е налице своеобразен стъклен таван, който не могат да пробият. Ако кампанията не доведе до рязка активизация, висока е вероятността всяка една от тях да отбележи загуба на гласове в абсолютен брой, респ. по-слабо доверие и подкрепа в обществото.
Една от най-интересните битки е безспорно между крилата в ДПС. На старта на кампанията, отчитайки всички трудности в измерването на този специфичен вот, Алфа Рисърч регистрира следните резултати – 7.9% за Алианс за права и свободи (Ахмед Доган), 6.1% за ДПС – Ново начало (Делян Пеевски). Няколко процеса „зад кадър“ правят впечатление – 1) по-силна институционална и организационна мобилизация на привържениците на ДПС-Ново начало, отколкото на Алианс за права и свободи; 2) недостатъчна разпознаваемост на крилото около А. Доган с новото име –дистанцията между подкрепата за всяка от двете формации варира с около 3 пункта в зависимост от това, дали се използва само името по регистрация, или се отбелязва и името на лидера; много силно изразено географско разпределение на вота за двете крила. Успоредно с това, на редица места се очакват много оспорвани битки, тъй като се оформят силни ядра в полза и на едната и другата фракция, които до последно ще спорят за надмощие. На старта на кампанията може да се очаква, че ако няма извънредни обстоятелства, и двете ДПС-та ще влязат в парламента, като съотношението на силите между тях тепърва ще се изяснява. Общият сбор и от процентите, и от гласовете им обаче, ще е под постигнатия в 50-то Народно събрание, поради изразеното нежелание на не малка част от турския етнос за участие в тези избори.
Широкото ляво обединение около БСП не успява да постигне мобилизация и да противодейства на негативния тренд в левицата. С резултат от 6.3% БСП бележи едни от най-ниските си стартови стойности. Близък е резултатът и за ИТН (5.4%), но към момента може да се очаква, че и двете формации ще прескочат изборната бариера.
Около чертата гравитират няколко партии, но не е изключено протестният вот да изтласка нагоре и други екзотични образувания. След величествения разпад на Величие, партията върви надолу, но както тя, така и други партии, могат да съберат отломки от протестен вот и при ниска избирателна активност да прескочат изборната бариера.
61.6% от анкетираните от Алфа Рисърч пълнолетни граждани определят настоящата ситуация като „изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции“. Това мнение доминира във всички социални и електорални групи, като малко по-слабо критични са единствено част от жителите на големите градове и симпатизантите на ГЕРБ.
На този фон 53.8% от българите вече не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври. Алфа Рисърч регистрира рязко обръщане в нагласите спрямо предишните два избора, когато мнозинството от хората все пак очакваше излъчването на редовен кабинет. Нарастващата убеденост, че и този път политиците няма да се справят с основната си парламентарна задача, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност. Само най-горещите партийни привърженици, които са и най-мотивирани да гласуват, вярват, че този път правителство ще има. Мнозинството са на мнение, че няма да се състави кабинет, като тази нагласа е толкова по-силна, колкото по-слаба е мотивацията за гласуване. Кампанията тепърва започва, но предвид устойчивостта на тези нагласи, е много малка вероятността партиите да привлекат вот извън твърдите си ядра и така рязко да увеличат избирателната активност.
След като моделите на остро противопоставяне, „червени линии“, „изчегъртване“ и ротация не сработиха, очакванията на избирателите еволюират в посока „отстъпки и компромиси от страна на партиите в парламента, за да се състави коалиция, въпреки различията“ (61.8%). Над два пъти е по-малък делът на хората, които не са склонни на подобни компромиси (26.3%). По-поляризирани са обществените нагласи относно това, дали трябва да се сформира коалиция между широк кръг от партии (51.7%) или с една водеща политическа сила (43.5%). Аргументи „за и против“ има и при двата сценария. В първия случай има риск от изключително нестабилна коалиция, във втория – от обезличаване на по-малките партньори. Допълнителна бариера срещу приемането на иначе нормалната политическа теза за доминиращата партия (която на всички последни избори е ГЕРБ) е убеждението на над две трети от избирателите, че „партията на Борисов е показала, че може да печели избори, но не и да сформира правителства“. Тази нагласа възпрепятства привличането на по-широка периферия към ГЕРБ. Кампанията ще покаже, дали тактиката с включването на успешни кметове в депутатските листи ще промени тази оценка, или обратното, ще бъде разчетена като отслабване и на местната власт.
За процесите в ДПС: Неочакваното разцепление в ДПС продължава да предизвиква каскада от политически, съдебни и институционални реакции, но изборите са тези, които ще покажат къде стои центърът на електоралната тежест и доколко стабилен е той. В този процес не е без значение какви са обществените оценки по ключови събития в доскоро монолитната партия. С оглед на съдебните битки около регистрацията на париите в ЦИК, Алфа Рисърч зададе въпроса: „През последните месеци групите около Делян Пеевски и Ахмед Доган спорят кой представлява автентичното ДПС и има право да носи името. Според вас, коя от тях има по-големи основания да запази марката/името?“. 53% смятат, че по-големи основания да запази името ДПС има крилото около А. Доган, а 14.9% – това около Д. Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43% : 27% в полза на фракцията на Доган.
Същевременно, процесите в ДПС не допринасят за изчистване на образа и приемливостта им като участници в управлението на нито една от двете фракции. Въпреки желанието на хората за сформиране на широка коалиция в следващия парламент, по отношение на „ДПС-тата“, мненията са доста критични. 51.8% смятат, че нито едно от двете крила не трябва да участва в бъдещо управление. 16.2% отдават това право на фракцията „Доган“, 10.6% – на фракцията „Пеевски“. Едва 9% са склонни да допуснат мирно съжителство между двете крила в едно бъдещо управление.
За избирателната активност: 30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври, което е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските избори – логична тенденция предвид все по-голямото разочарование от партиите и все по-силните съмнения, че ще бъде съставено правителство.
В условията на ниска избирателна активност, висока тревожност, желание за протестен вот срещу настоящите политически сили и висок емоционален градус между привържениците на двете крила в ДПС, е изключително трудно да се проследяват устойчиви тенденции. Много малка промяна в абсолютния брой на гласовете, може да предизвика пренареждане на политическата конфигурация, влизане във или изпадане от парламента, както и постигането на символни победи или загуби.
В заключение, на старта на кампанията се очертават 7 партии и коалиции с потенциал за присъствие в новия парламент. Още една или две политически сили могат да акумулират полезен вот, който в значителна степен ще дойде не от привличането на нови избиратели, колкото от периферията на настоящите „големи“ политически сили.